Бизнесът поставя условия, за да наема стажанти на работа

Представителите на българския бизнес са отворени към наемане на млади безработни хора с висше образование за стажуване, но поставят редица условия, свързани със заплащането, осигуряването, ползването на годишен отпуск и последващо назначаване.

На този етап бизнесът е със скептични нагласи относно предложението за назначаване на стажанти на трудови договори срещу заплащане. То се дискутира от работна група, която изготвя законодателни промени за намаляване на младежката безработица в България.

През есента се очаква работната група към координационното звено на Националната инициатива „Работа за младите хора в България“ да реши дали да се въведе задължително заплащане при стажуване за сметка на работодателя, кой ще поеме осигуровките, заплащането на отпуските и други права, които се гарантират по Кодекса на труда.

Едрият бизнес е против задължително заплащане при стажуване, става ясно от позицията на Комитета по човешки ресурси на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), с която Investor.bg разполага. Там е записано, че подобно решение би понижило склонността на компаниите да наемат стажанти, а на свой ред това ще ограничи възможностите пред младите да натрупат практически умения в началото на кариерата си. 

Индустриалците предлагат стажантите да получават възнагрaждение само при условие, че допринасят за по-добри икономически резултати на предприятието. Ако работодателят не извлича директна полза от дейностите на стажанта, той няма да получава заплата, е записано в документа.

Работодателите настояват за правото да наемат стажанти на срочни и безсрочни трудови договори и за въвеждане на нов тип срочен договор, специално за стажуване без ограничение в срока му. Те искат и стажантските договори да са с една година изпитателен срок. Бизнесът отказва да приеме задължително да назначава стажантите на работа, след като изтече стажантския им договор във фирмата.

Конфедерацията на индустриалците претендира за цялостно осъвременяване на сегашната законова рамка, за да се стимулира на младежката заетост с работещи мерки. Сред идеите е да бъде изградена система за студентско кредитиране, при ниски лихви и гарантирана заетост. Друго предложение предвижда преработване на процедурите по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и намаляване на документите за кандидатстване и отчитане.

Едрият бизнес иска и отпадане на изискването за задължително заплащане при договор за ученичество. Платените ученически отпуски да се поемат от държавата, а не да са за сметка на работодателите. Индустриалците смятат за справедливо държавата да поеме осигуровките по стажантските договори, когато стажуването е срещу възнаграждение, а когато не се заплаща – да поеме осигуровки върху минималната работна заплата.

В позицията на КРИБ е посочено и искане за данъчни облекчения за фирмите, които наемат млади хора.

Преди седмица синдикатите застанаха на коренно противоположна позиция. Те са против младежите да работят без заплата. Социалното министерство също не подкрепя идеята за безплатно стажуване. Държавата предлага два варианта за стаж - работодателите да сключват с кандидатите договор върху минимална работна заплата, или пък работодателят да кандидатства по европейски проект, така че парите за заплати и осигуровките на стажуващите младежи да дойдат от Европа.