ЕК продължава мониторинга върху България, но ни разделя от Румъния

По отношение на борбата с организираната престъпност е записано, че действията срещу нея са станали по-интензивни през 2010 година, когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени много от дълго отлаганите процедурни и институционални реформи, което е спечелило на България доверие сред правоприлагащите органи на другите страни.

Резултатите обаче са определени като ограничени, тъй като малък брой дела са завършили с присъди, като в същото време по важни дела са били постановени оправдателни решения. Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчковите убийства. От наблюдаваните от ЕК 33 случая само 4 са внесени в съда, а само през тази година са били извършени и нови поръчкови убийства, е записано в анализа.

Комисията се позовава на данни на Европол, според които български престъпни групи, занимаващи се най-вече с трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза. Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални. Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, пише в документа.

Новите, специализирани структури на ниво полиция, съд и прокуратура показват решителност за справяне с организираната престъпност, те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозните случаи, а специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела.

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция. Те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, пише комисията, и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица.

Като положителен пример се посочва постигнатия ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 година и по-активният и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия. Отбелязано е обаче, че оставката му в началото на 2012 година заради недостатъчна политическа подкрепа хвърля съмнение върху посочените постижения.

В частта "Борба с корупцията" комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да обмисли създаването на такава.

Еврокомисията определя като смесени резултатите от работата на различните нови структури срещу корупцията на най-високо ниво. При измамите с еврофондове например след първоначалното увеличение на броя на делата през 2011-а е последвал спад, повечето от случаите са били незначителни, а анализите на комисията показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправдателни решения.

Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати системата реагира особено слабо. Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание, пише в документа.

За пореден път е отделено внимание и на обществените поръчки – там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че Еврокомисията получава все повече оплаквания, както и че има случаи на явно нарушаване на европейското законодателство в тази област.

Докладът в некончателния си вариант не казва нищо по въпроса за политическата воля. Той отчита, че за последните 5 години е постигнат съществен напредък в основната законодателна рамка и че предизвикателството сега е да се запълнят определени стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение на законите. В неокончателния текст се съдържа и констатация, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.