В последните месеци управляващите отделиха много време и усилия в политическо говорене за капацитета на клъстерите да подобрят конкурентоспособността на българската икономика. Особено активен беше президентът Росен Плевнелиев, който видя възможност чрез групирането на фирмите в клъстери да се привличат инвестиции и да се развива бизнесът в България.
Клъстерите у нас обаче се сблъскват с непосилна бюрокрация, трудно комуникират с централната изпълнителна власт и се борят с безумни изисквания при кандидатстването и изпълнението на проекти.
Преди няколко месеца представители на действащите клъстери поискаха спешно да бъдат променени правилата за подпомагане на обединенията от фирми с европейски пари по линия на оперативната програма „Конкурентоспособност“. Досега обаче тези искания не са изпълнени, въпреки че по схемата за подпомагане на клъстерите са усвоени едва около 10% от предвидените средства, а сегашният програмен период е към своя край.
Председателят на Българския ИКТ клъстер Петър Статев алармира, че схемата в подкрепа на клъстерите по програма „Конкурентоспособност“ е направена така, че парите да не стигат до бизнеса. Председателят на Асоциацията на бизнес клъстерите Геновева Христова допълни, че в България липсва стратегия за развитието на клъстерите, както и че административният и експертният капацитет за оценката на проектите и одобрението на дейностите е незадоволителен.
От организацията се надяват до края на годината и най-късно до началото на следващата да бъде преработена схемата за подкрепа на клъстерите, за да може в оставащото до края на сегашния програмен период време повече подобни обединения да кандидатстват и реално да усвоят европейски средства.
Представителите на клъстерите освен това настояват да се подобри комуникацията с централната власт, да се поставят ясни срокове за разглеждането на проектните предложения, които сега липсват, както и да се опростят процедурите по отчитане на дейностите по проектите, обясни Геновева Христова.
Клъстерите – генератори на растеж
В България се заговори за клъстери още по време на управлението на Симеон Сакскобургготски. Първите работещи индустриални клъстери се появиха през 2004 г., като досега са сформирани общо 42 подобни обединения, показват данни на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Според Геновева Христова обаче реално действащите клъстери са не повече от петнайсетина и са предимно от секторите на новите технологии, както и някои традиционни за България икономически сектори, като текстила и мебелната промишленост. Работещи клъстери има и в морската индустрия, както и в сектора на възобновяемите източници на енергия, допълни тя.