Парламентът одобри новия облигационен заем с таван до 950 млн. евро

След двучасови дебати народните представители одобриха ратификацията на новия облигационен заем с размер до 950 млн. евро, с който ще бъдат погасени главницата и последната лихва по сделката с външния дълг, сключена през 2002 г., предаде БТА.

Против заема се обявиха депутатите от левицата, които оспорват не толкова решението за необходимостта от нов дълг, колкото факта, че управляващите са изхарчили фискалния резерв, стана ясно по време на дебатите.

С ратификацията на документа правителството получава карт бланш за начало на преговорите с BNP Paribas, HSBC и Raiffeisen bank, които по думите на Дянков може да започнат до края на следващата седмица.

По време на дебатите финансовият министър Симеон Дянков обясни, че средните месечни лихви, които страната ще плаща, ще се движат между 8 и 12 млн. лева.

Вицепремиерът припомни, че емитирането трябва да стане доста преди датата на погасяване на предишното рефинансиране, за да има достатъчно спокойствие на финансовите пазари. В същото време заемът трябва да бъде взет и достатъчно близо до падежа на стария заем, за да не се плащат излишни лихви.

При обсъждането на документа бившият финансов министър Пламен Орешарски обяви, че правителството на ГЕРБ е изхарчило около 6 млрд. лева от фискалния резерв за покриване на дефицита, вместо с тях да бъде посрещнат траншът по сделката с дълга.

„Емисията е леко забавена. Опитваме се да хванем последния влак, дано да успеем предвид нервността на финансовите пазари и състоянието на южната ни съседка Гърция“, коментира още Орешарски.

По повод критиките на левицата председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че предишното правителство е трябвало да остави по-голям излишък, който да покрие дефицита при спад на икономическия растеж. „Вие изхарчихте повече пари от излишъка, който трябваше да натрупате“, обърна се тя към левицата.

Лидерът на ДСБ Иван Костов определи операцията като крайно необходим финансов инструмент, който трябва да е на разположение на всяко правителство оттук нататък. Според него подобна успешна емисия би доведела до привличане на чуждестранни инвестиции и насърчаване на банките да намалят лихвите в страната.

„Операцията е класическа за изрязване на високия по обем падеж, управлява общия матуритет на външния дълг и не води до увеличаването му“, посочи още Костов. Въпреки че за няколко месеца дългът ще се увеличи, тъй като от пазара ще се изтеглят 950 млн. евро, бившият финансов министър смята, че този пробрем ще се нормализира при плащането на падежа по стария дълг, което ще стане на 15 януари 2013 г.

Синият лидер защити ГЕРБ по отношение на изхарчения резерв, като поясни, че няма по-нормално от това по време на криза да възникват извънредни дефицити, които да бъдат компенсирани от фискалния резерв. 

В същото време лидерът на ДСБ призова управляващите към държавническо поведение и при реализацията на ценните книжа, за да се постигне възможно най-ниската лихва.

От своя страна синият депутат Мартин Димитров коментира, че "в момента с този заем се закърпва положението". Според него трябва да се бърза със сделката, защото не се знае утре какво ще стане в ЕС, за да не се окаже, заемът да бъде взет при много тежки условия.

Депутатите от ДПС се въздържаха от подкрепа.