ГЕРБ прокара поредни корекции в закона за горите с процедурен прецедент

Депутатите от опозицията рязко разкритикуваха поредните промени в закона за горите, внесени от управляващата партия, по повод спорните текстове около строителството на ски писти в горски терени.

При днешното обсъждане на измененията в парламентарната комисия по земеделие сини и червени народни представители се противопоставиха на намерението на ГЕРБ да променя закон, в момент когато той се гледа на второ четене в пленарна зала. Според тях в нито един парламент няма подобна практика, при която се правят корекции по текстове, по които не е имало спорни забележки и които сега се внасят отново да се разглеждат от комисията.

Депутатът от Синята коалиция Михаил Михайлов подчерта, че този прецедент - да се вкара допълнителен доклад с поправки в цял параграф от закона, поражда съмнения, че с новите текстове ще се внесат и предложения, с които да се узаконят нови лобистки текстове. 

Въпреки протестите на опозицията представителите на ГЕРБ одобриха новите поправки с мотива, че в предишния вариант на закона са допуснати пропуски, които е трябвало да бъдат изчистени с новите текстове. Председателят на земеделската комисия в парламента Десислава Танева припомни, че при обсъждането на закона в пленарната зала е имало редица забележки, дори от опозицията. Затова е решено вместо те да се коригират текст по текст, което ще забави приемането на закона, да се направи цялостна промяна.

Синият депутат Михаил Михайлов обаче подчерта, че с включването на съвършено нови текстове, които позволяват изграждането на обекти в горите по линия на публично-частното партньорство, могат да се въведат по-широки правомощия за ползване на терените, което не би трябвало да бъде обект на Закона за горите.

Юристи от неправителствени организации коментираха пред Investor.bg, че предложените от ГЕРБ текстове не решават основния проблем, а именно - че строителството в горите трябва да се извършва само след промяна на тяхното предназначение, което задължително става чрез екологична оценка от Министерството на околната среда. Предложените от ГЕРБ текстове са свързани с онази част от закона, която третираше възможността за изграждане на различни обекти в горите без търгове или конкурси. С новите промени ГЕРБ предлага правото на строеж да се учредява за 30 години, след като терените бъдат предоставени на търг. В зависимост от собствеността на гората тези търгове се провеждат съответно от Министерския съвет - за държавните гори, от министъра на земеделието – за частните гори и от кметовете – за общинските гори. Началните цени на търговете не трябва да бъдат по-ниски от цената на учредяване на правото на строеж, се посочва още в закона.

С корекциите мнозинството разширява възможността за строителство освен в горите и върху земеделските земи. За разлика от горите обаче, правото за строеж върху земеделските земи няма да се провежда с търг.

Новите текстове по предложения днешен доклад прокарват и промени, свързани с продажбата на дървесина, против които протестираха дървопреработвателните предприятия.

В предложените от управляващите изменения държавните горски стопанства могат да добиват до 30 процента от дървесината, която е разпределена според годишния план за даденото териториално поделение. Представителите на бизнеса настояваха този голям процент да се отнася само за горите, които са поразени от природни бедствия, а не за цялата страна.

От промените става ясно, че държавата разширява правото за дърводобив и по този начин ограничава частните инвеститори, коментираха хора от бранша.