Moody's оцени като умерена икономическата сила на България

В годишния си кредитен доклад за България международната рейтингова агенция Moody's отбелязва, че дългосрочният рейтинг на страната на ниво Baa2 и стабилната перспектива отразяват умерени нива на икономическа и институционална сила, както и висока финансова стабилност на правителството, което допринася и за умерената податливост на страната към непредвидени рискове, се посочва в съобщение на агенцията, публикувано на официалния ѝ уебсайт.

Докладът на Moody's представлява годишно осъвременяване за пазарите и не е рейтингово действие, добавят оттам.

Агенцията определя рейтинга на страната чрез оценяването ѝ въз основа на 4 ключови фактора – икономическа сила, институционална сила, финансова сила на правителството и податливост на непредвидени рискове, както и на взаимовръзките между тях.

Умерената оценка за икономическа сила отразява икономика със среден размер от приблизително 54 млрд. долара и средни приходи, които се намират по средата на приходите в световен план, плюс нарастване на диверсификацията на икономическата активност.

Вследствие на това концентрацията на износа, базиращ се на природните ресурси, намалява, което би трябвало да увеличи стабилността на икономиката и да понижи нейната цикличност.

Макар че структурните реформи, предприети за получаване на членство в Европейския съюз, плюс силните преки чуждестранни инвестиции и други вливания на капитал да доведоха до бърз ръст на приходите през годините преди световната финансова криза от 2008-2009 г., благосъстояние е под 50% от средното за еврозоната. Националната програма за реформи на правителството си поставя амбициозната цел за повишаване на стандарта на живот в България до 60% от средния в еврозоната до 2020 г.

Moody`s оценява институционалната сила на България като умерена, тъй като нейният капацитет бе подсилен в процеса на присъединяване към ЕС, а рамката на макроикономическата политика на страната бе ясно предвидима за известно време.

Въпреки това ефективността на българското правителство и особено върховенството на закона сочат по-скоро нисък резултат в международните проучвания, проведени от Световната банка, заради необходимостта от допълнителни мерки за борба с корупцията.

Международната рейтингова агенция оценява финансовата сила на правителството като висока въз основа на здравите финанси при ниско ниво на дълга спрямо останалите държави-членки на еврозоната.

Държавният дефицит се сви до 2,1% от брутния вътрешен продукт през 2011 г. от 3,1% през 2010 г. - тенденция, която увеличава доверието на пазара въпреки усилването на дълговата криза в еврозоната в края на миналата година и интеграцията на българската и гръцката икономики и банкови системи.

Правителството очаква през тази година бюджетният дефицит да се понижи до 1,6% от брутния вътрешен продукт, докато прогнозата на Moody's е за около 2%. Това отклонение до голяма степен отразява по-песимистични допускания на агенцията по отношение на икономическия растеж - според Moody's икономиката ще нарасне с 0,9%, докато правителството очаква ръстът да достигне 1,4%. В началото на месеца Европейската комисия рязко снижи очакванията си за БВП на България през 2012 г. до едва 0,5% ръст, спрямо есенната прогноза за ръст от 2,3%. За 2013 г. ЕК очаква ръст от 1,9%.

В средата на април Международният валутен фонд (МВФ) също понижи очакванията си за икономическия растеж на България. От фонда очакват през тази година БВП да се повиши с 0,8%, а през следващата – с 1,5%.

От агенцията не са толкова оптимистично настроени както правителството, като се има предвид все още високата безработица, анемичният ръст на индустриалното производство (което ще сдържа повишаването в приходите от свързаните с потреблението данъци, доходите на домакинствата и печалбите на компаниите) и тъй като търсенето на вносни стоки изглежда ще остане потиснато, ограничавайки ръста в свързаните с вноса приходи.

Податливостта на случаен риск се оценява от агенцията като умерена, което до голяма степен отразява широката евроизация на икономиката, значителното присъствие на притежавани от гръцки компании финансови институции в банковата система, високият външен дълг и слабата вътрешна ликвидност, която включва рискове при много слабо вероятната промяна на режима на валутен борд.