„Предлагане на кредити има, най-малкото данните показват, че ликвидността в банковата система е 30%, но търсенето им намалява. Няма как, когато хората ограничават потреблението си и трупат спестявания, да има ръст в търсенето на кредитите“, заяви Калин Христов, подуправител на БНБ, по време на конференция по повод 10-годишнината на ВУЗФ. Данните му са на база анкета на централната банка, която се прави на всеки 3 месеца, но не се публикува.
„Естествено, търсене на кредити винаги ще има от хора, които не искат да ги връщат. Разбира се, сега стандартите на предлагане на кредити са по затегнати, отколкото преди кризата, но винаги е така по време на криза, рисковете се преекспонират“, смята Христов.
„Същите са тенденциите и в корпоративния сектор, където спестяванията също растат, като фирмите нямат желание да инвестират, включително на кредит, било поради външни или вътрешни фактори. Голям проблем за сектора е някой да фалира със задна дата - това е нещо, което пречи на дългосрочните мащабни проекти и много силно ограничава инвестициите“, посочи банкерът.
„Имаме сегментация на кредитния пазар, като различните сегменти са с твърде различни насоки. Преди кризата имаше сектори, които бяха доминиращи, например потребителските кредити“, заяви Емил Хърсев, управител на Хърсев и Ко.
„На въпроса колко лоши са лошите кредити, мога да кажа, че "нашите болни са най-здравите болни". Това е защото стандартите в нашето банкиране са много първични. Много кредити са преобезпечени на 200-300% и дори цените на имотите да падат, обезпечението е предостатъчно, поради което ние имаме много по-голяма стабилност на банковата система“, смята Хърсев.
Според него свободното банкиране е истината и фондовете Джереми и Джесика ще фалират, каквато е съдбата на други подобни фондове, просто защото го няма здравия частен интерес.
06:03 | 11.09.22 г.