В условията на криза, когато цените на петрола се повишиха значително, България отстоява позицията да се отложи прилагането на еврозаконодателството, което заради екологичните изисквания предвижда увеличаване на акциза на дизела.
Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в интервю за „Нова телевизия“ по повод предложенията на българската страна за мерките, които държавите от Евросъюза смятат да въведат за компенсиране на поскъпването на горивата заради скока в цените на петрола.
Българската страна настоява временно да се отложи увеличаването на данъка, като основният аргумент е, че всяко поскъпване на акцизите води до спад в икономиката на държавите от Европейския съюз. За пример Добрев посочи САЩ, където акцизите са сравнително по-ниски от тези в Европейския съюз.
В дискусиите, които европейските министри на енергетиката водят за въвеждане на законодателни мерки срещу овладяването на високите цени на горивата, се предлага също и намаляване на количествата задължителни запаси с горива, които държавите-членки трябва поддържат.
Изискването за 60-дневно съхранение на определени запаси от всяка държава-членка е въведено с превантивна цел, така че в случаи на кризи с доставките на петрол, икономиките да имат необходимите количества за поне два месеца напред.
Това изискване обаче е свързано с големи разходи по съхранението на тези запаси от петролните фирми, което се отразява и върху цената на самите горива. Затова на европейско ниво се обсъжда вариант, при който съседните европейски държави да съхраняват запасите си съвместно, като примерно половината от горивата на България се намират в Румъния, поясни още енергийният министър.
Той припомни, че всички останали мерки, предложени от мениджмънта на рафинерията „Лукойл“, като временно замразяване на цените или отпадането на компонента за биодизел в цената на бензина биха били неефективни поради незначителното поевтиняване с няколко стотинки.
Енергийният министър коментира широко и двата доклада на външния консултант за АЕЦ "Белене" HSBC и на Агенцията за държавна финансова инспекция, които бяха обявени вчера в защита на решението на кабинета за прекратяване на изграждането на втората ядрена централа.
Добрев призна, че основният проблем за българската страна на този етап е погасяването на заема от 250 млн. евро, които "Националната електрическа компания" (НЕК) получи от банковия консорциум, за да извърши разплащанията по покупката на оборудването на централата.
Въпреки опитите на кабинета да разсрочи с още една година погасяването на заема, на този етап само 4 от общо шестте банки са съгласни. Останалите две настояват България да се разплати, като сумата на погашението възлиза на 55 млн. евро.
До 23 май правителството трябва да вземе окончателното решение, в противен случай НЕК ще изпадне в положението да не може да обслужва този заем, обясни министърът на икономиката.
Сред обсъжданите варианти е възможността за емитиране на облигации, обясни Добрев. Според него е възможно да се намерят и други варианти, така че държавната компания да не изпадне в неплатежоспособност.
11:21 | 14.09.22 г.