Българското правителство има амбициозната цел да привлече три пъти повече средства от европейските фондове за развитието на водния сектор през следващия програмен период, така че в дългосрочен план до 2035 година да се преодолеят проблемите с голямото разхищение на вода, които само като загуби по тръбопроводната мрежа се изчисляват на 60%.
Това обяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова при днешното обществено обсъждане на Националната стратегия за развитието на водния сектор, проведено с широкото участие на бизнеса, представители на научните институти и общините.
За периода от 2014 до 2020 г. страната ни предвижда средствата за водни проекти по всички европейски програми да достигнат 2,9 млрд. евро или близо 6 млрд. лева, което е значително повече от досегашния бюджет. От 2007 до 2014 г. България договори около 2 млрд. лв., припомни Караджова.
Този ресурс би могъл да се оползотвори само ако държавата изпълни заложените в националната стратегия ангажименти, свързани с опазването и икономически ефективното използване на природните ресурси, поясни още министър Караджова.
Експертните анализи сочат, че за пълната модернизация на пречиствателните станции, ВиК-мрежите, язовирните и напоителните съоръжения в страната до 2035 година необходимите инвестиции варират от 13 млрд. до 43 млрд. лв.
Поради ограничените възможности на държавата и общините да осигурят необходимите капиталовложения, кабинетът залага на пълноценното използване на европейското и национално финансиране, което да стане приоритет през следващите години.
Според експертите до 2015 г. страната би могла да изпълни ангажиментите да изгради пречиствателните станции в големите градове над 10 хил. жители, а до 2017 г. постепенно да се изпълнят изискванията и за малките населени места от 2 хиляди до 10 хиляди души.
Успоредно с това ще се промени и системата на управление на ВиК дружествата, които ще работят плътно с общинските администрации при планирането на необходимите инвестиции за подновяването на водопроводната мрежа.