В последните месеци властта в България сключи публичен съюз със строителните апетити на знайни и незнайни, ясни и неясни предприемачи. Под предлог, че подпомага развитието на ски туризма, държавата направи безкомпромисни и лобистки поправки в Закона за горите, които най-вероятно ще бъдат гласувани окончателно съвсем скоро. С промените се разрешава лесно и безконтролно строителство на всякакви сгради и съоръжения, както и по-облекчен режим на сеч и лов.
В последния месец пък битката за единствения незастроен терен в регулация край морето, където се намира учебната база на Националната спортна академия (НСА) край Несебър, навлезе в апогея си. Войната между реститути и студенти-спортисти продължи с още една спечелена от новоизлюпените собственици битка – разрушен път и положени очертания на още няколко бетонни колоса на Черноморието, въпреки безспорните доказателства за това чия е собствеността на терените, както и възможностите за обезщетяване на реститутите.
Двата казуса може и коренно да се различават един от друг, но това е само на пръв поглед. Случаите въплъщават безкрайния стремеж на „бизнесмена“ от прехода (който уж май трябваше отдавна да е приключил) към печалбата на всяка цена, било то цената на заграбената държавна собственост и/или на погубения природен ресурс, и/или още нещо.
Цената със сигурност ще си има финансово изражение. България и в момента е обект на наказателно преследване от европейските власти заради строителство в защитени територии по Черноморието, както и в Рила и Пирин. Ако се посегне на още защитени територии, каквото се готви за парк „Витоша“ и други природни паркове, няма причина Еврокомисията да не започне поредната нова наказателна процедура, а глобите ги плащат всички данъкоплатци.
Цената на презастрояването също си има своето финансово изражение. Това е загубеният приход от неудовлетворения турист, който вместо очакваното спокойствие и добро обслужване се натъква на поголовно унищожение.
Едва ли обаче може да се изчисли каква е паричната стойност на вредите от ползването на водните ресурси за производството на изкуствен сняг, загубите на биоразнообразието и други нанесени щети.
Бетонирането на курортите
Масовото и безразборно строителство засегна като че ли повече Черноморието, отколкото планините, макар че и в планинските ни малки и големи курорти да има достатъчно „живописни“ гледки на (не)знайно как изникнали хотели и други сгради. По-малко засегнати останаха само най-северните и най-южните части на крайбрежието и то защото кризата спря строителния устрем.
23:06 | 12.09.22 г.