Съдебните изпълнители очакват 60% спад на събираемостта заради законови поправки

С около 60% ще спадне събираемостта на задълженията от частните съдебни изпълнители след влизането в сила на поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които вчера бяха приети от Народното събрание на първо четене.

Това коментира за Investor.bg Георги Дичев, председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).

Гласуваните промени предвиждат да не се заплаща такса на частния съдебен изпълнител, ако длъжникът погаси задължението си в законоустановения двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Това обаче автоматично оставя частните съдебни изпълнители без възнаграждение, което означава, че те сами ще трябва да покрият разходите, направени за подготовката на процеса по изпълнение, както и възнагражденията на служителите в канторите.

Според Дичев ако поправките в закона влязат в сила, все повече частни съдебни изпълнители няма да правят нищо в двуседмичния срок, а едва след изтичането му, ако длъжникът не е платил дълга си доброволно, ще започнат да налагат запори. Така по думите му ще се даде възможност на некоректните длъжници да си прехвърлят имуществото и да избегнат последствията.

В законопроекта се предлага също така да се наложи таван на таксите, събирани от частните съдебни изпълнители. Този таван важи за най-големите вземания с размер над 150 хил. лева, които са под 1% от образуваните дела и според гилдията обслужва интересите на кредиторите. Още в средата на февруари председателят на камарата Валентина Иванова посочи, че таванът ще облагодетелства кредитори, които искат да придобиват имоти на длъжници на безценица.

Големите кредитори, които са получили като обезпечение по отпуснатите от тях средства имоти, трудно биха могли да ги реализират в сегашните условия на жилищния пазар, но това не означава, че те не трябва да си платят таксите на частните съдебни изпълнители за извършването на описите на имотите и продажби.

Проблемна се оказва и дадената на кредиторите възможност да избират да заведат делото срещу длъжника в съда по своята адресна регистрация. Такава възможност съществуваше и преди години, но беше отменена през 2009 г., тъй като кредиторите масово завеждаха делата според тяхната адресна регистрация. От това основен потърпевш се оказа Софийският районен съд, тъй като повечето големи кредитори се намират в София. Освен това ще се унищожи и бързината на принудителното изпълнение, посочват от гилдията.

Георги Дичев коментира още, че в общественото пространство се борави некоректно със статистиката. Чистата сума на събраните от частните съдебни изпълнители такси за 2010 г. е 53 млн. лева, след като преди това са приспаднати 20% ДДС, който отива в хазната, както и адвокатски хонорари. Тези средства след това се разпределят на канторите на частните съдебни изпълнители, които са над 150.

Средно за цялата страна един частен съдебен изпълнител получава около 20-30 хил. лева, с които трябва да покрива разходите по делата и да плаща заплатите на служителите в кантората си, посочи Георги Дичев. Статистиката на камарата показва, че през 2011 г. спрямо 2006 г. образуваните дела са нараснали близо 5 пъти, а приключилите – почти 8 пъти. Събраните от частните съдебни изпълнители суми пък са се увеличили 7 пъти за периода. За 2011 г. частните съдебни изпълнители са събрали 700 млн. лева, а от 2006 г. досега в бюджета благодарение на тях са постъпили над 2,4 млрд. лева.

Дичев посочи, че в последно време са се чули доста крайни думи за гилдията и всички частни съдебни изпълнители са поставяни под един знаменател. По думите му българската система е била обект на мониторинг първо по американски проект, а в последствие по холандския МАТРА. Освен това тя е сочена за пример и чужди делегации постоянно идват в страната ни, за да черпят опит.