Поредният проблем, който попадна пред погледа на премиера, е трапезата за Великден. Трябва да се разследва обезпокояващата тенденция за поскъпване на агнешкото и яйцата. Приоритетът на този въпрос е толкова висок, че той ще бъде разгледан от експертна група от цели трима министри – Симеон Дянков, Трайчо Трайков и Мирослав Найденов.
Причината – подозрения в спекула.
Преди дни премиерът призна, че действа популистки с бонусите. Сега го прави отново с цените на храните – народът се възмущава и следва бърза и яростна намеса с цел наказание за виновните.
Ситуацията се повтаря около всеки Великден, а и по Никулден – само че с цената на шараните.
По този начин се гасят пожари, не се гради политика. Намесата във всяка потенциална точка на напрежение разпилява възможностите на кабинета да решава наистина важните и стратегически въпроси.
Едва ли в момент, в който дискусията за Сребърния фонд набира сила и се чуват подмятания, че той ще бъде използван като средство за финансиране на правителството, а не както е замислен – като стълб на пенсионната система, Симеон Дянков трябва да разследва цената на агнешкото.
Същото важи и за министър Трайков – при обезпокоителните цени на горивата, в очакване на ново шоково поскъпване на тока и природния газ, при нерешена съдба на АЕЦ „Белене” и куп други належащи въпроси, едва ли агнешкото може да бъде приоритет на политиката.
За министър Найденов е ясно – той е отявлен борец срещу спекулата.
Скъпият Великден е поредният пожар, който ще развълнува обществото, ще получи огромно внимание и ще отмине. А пенсионната реформа, Сребърният фонд, либерализацията на енергийния пазар и неусвояването на европари за земеделие отново ще почукат на вратата. И така – до следващия пожар.
Къде е проблемът с агнешкото?
Закон в икономиката е, че търсенето определя предлагането, не обратното. Потребителите пък са рационални – едва ли са мнозинство онези, които ще потребяват агнешко на каквато и да било цена. Същата е и ситуацията с яйцата.
Когато стоката е скъпа, консумацията се замества с друг продукт – това е начинът, по който работят и по който трябва да работят пазарите. Ако наистина има злоупотреби, мераците и на търговците, и на производителите могат да бъдат рязко охладени от потребителите – при това без намесата на премиера и трима от министрите.
Проблемът, върху който трябва да се фокусират управляващите, не е нито с цените на яйцата, нито с цените на месото. Всъщност с нито едни цени на стоки, свободно търгувани, внасяни и изнасяни от пазара.
Фокусът трябва да е насочен към политики, които увеличават доходите, а не към такива, които свалят цените. Защото сами по себе си високите цени не могат да бъдат толкова голям проблем, колкото ниските доходи.