Последните седмици в българския политически живот преминават доста динамично. И докато скандалите с бонусите и скандалите с цените на лекарствата, одобрени административно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са напълно резонни с оглед ангажиментите, които правителството е поело към обществото, то подходът за решаването на проблема с поскъпването на яйцата оставя доста горчив привкус.
Притеснителен в случая е поредният опит на земеделския министър Мирослав Найденов да регулира цените, оставяйки усещане за създаване на картел. Подобни намерения, не дори действия, би трябвало да бъдат моментално загърбени с оглед претенциите на ГЕРБ да бъде припозната като част от десния алианс в Европа – Европейската народна партия (ЕНП).
Проблемът със свободата на кокошките и техните птичи права е създаден далеч извън България. Регулациите, които налага Брюксел, касаят не само България, а всички страни от Европейския съюз. Добър анализ по темата бе изготвен от Института за пазарна икономика.
Нека обаче поставим фокуса на вниманието върху реториката на министъра и спешните мерки, които той взе за разрешаване на проблема.
Няма как да не направи впечатление, че точно година след порива на Мирослав Найденов да бори спекулантите - тази недостойна според него част от пазара - със специално звено от МВР, което да е на подчинение на премиера, въпросът за налагане на административен контрол върху цените отново е на дневен ред.
Парадоксалното е, че преди година замисълът на министъра бе да се бори с картелите, а сега прави точно обратното - практически формира такъв. Така и не разбрахме в крайна сметка какви са отстъпките, които производителите на яйца са поели, за да се смъкнат цените. Със сигурност обаче в случая говорим за административен контрол.
Министърът посочи, че с отстъпки от страна на държавата производителите на яйца ще бъдат компенсирани. Как ли биха реагирали колегите на земеделския ни министър от други държави, част от така наречения свободен пазар в Европейския съюз.
На всички е ясно, че проблем с цената на яйцата има. Обществото е изключително чувствително към всяко поскъпване на храните и горивата, което е напълно разбираемо. Но с административни мерки е по-вероятно да си създадем повече главоболия в дългосрочен план.