В България процентът на безработицата се е удвоил през последните три години и е възможно до края на 2012 г. да достигне внушителните 19 процента. Това каза Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите при откриването на Международната конференция „Заетост и доходи – диалог за растеж на България“.
По официални данни на националната статистика за четвъртото тримесечие на 2011 г. безработицата у нас е 11,4 процента.
Шарън Бъроу спомена още няколко негативни тенденция на пазара на труда у нас. По думите й в последните две години 16% от българите са емигрирали, за да потърсят работа в чужбина, а още 20% от тях биха искали да се трудят зад граница.
Беше споменато, че България е сред страните с най-ниска минимална работна заплата от 138 евро, което е изключително ниска стойност за една държава от Европейския съюз. „Дори след извоюваното увеличение на минималното възнаграждение, то пак не е достатъчно за достойното съществуване на гражданите и трябва още да се работи в тази посока“, каза Шарън Бъроу.
Тя направи сравнение с други европейски държави и каза, че минималната заплата у нас представлява половината от минималното възнаграждение в страни като Полша, Словения и Литва. Средната работна заплата също е доста по-ниска у нас, сравнена с другите европейски страни. По тези показатели България остава на дъното на класацията в ЕС.
Йозеф Ниемиец, заместник-генерален секретар на европейските профсъюзи също акцентира върху факта, че България е с най-ниските доходи на лице от населението в ЕС, като уточни, че това явление не е типично българско. Увеличаването на безработицата и намаляването на доходите са явления, характерни за целия Евросъюз, като най-уязвимите групи са младите, възрастните и децата. Той каза, че в момента ЕС също регистрира рекордни нива на безработицата, които не са достигани от десетилетия.
Ниемиец обобщи позицията на европейските синдикати за това, че те са против рестриктивните антикризисни мерки, наложени от Европейската комисия. На европейско ниво синдикатите не приемат политиката на съкращаване на разходи. В края на февруари те са внесли в ЕК свои предложения за повишаване на доходите. Според тях действията на европейските правителства трябва да са коренно противоположни на сега прилаганите. Ниемиец твърди, че правилният път е да се стимулират действия за повишаване на доходите и за социални придобивки, а не за тяхното замразяване. „Само по-високите доходи ще генерират по-висок икономически растеж“, твърди представителят на европейските профсъюзи.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов се присъедини към позицията на европейските профсъюзи за икономически растеж чрез повишаване на заетостта и доходите. Той припомни, че за по-малко от една година минималната заплата в България е повишена с 20 на сто. Регистрирано е и увеличение на работна заплата за четвъртото тримесечие на 2011 г. на годишна база, което е средно 8,7 на сто.
Позицията на бизнеса за пазара на труда у нас беше представена от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, който се съгласи, че заплатите у нас са сред най-ниските в Европа, но и производителността на труда също е сред най-ниските. По думите му повече от шест години у нас ръстът на заплатите надвишава този на производителността на труда. Според Велев въпреки големия спад на заетостта възнагражденията са се повишили с 18 на сто от средата на 2008 г. досега.
Велев заяви, че няма как проблемът със заетостта да се реши само с административни мерки, а с нови работни места, за които пък са нужни нови инвестиции. Основната причина за липсата нови инвестиции, според Велев, е слабата макроикономическа стабилност.
Мнението на КНСБ и КТ „Подкрепа“ е, че у нас заплащането на труда е силно подценено и българите имат право да получават по-голям дял от БВП за личните си доходи. Българските синдикати се обявиха за нова по-справедлива данъчна политика, която да стимулира по-високи доходи, а те по-висок икономически растеж.