fallback

Ще се превърне ли 2012 г. в златна година за българските зърнопроизводители

Ръстът в цената на пшеницата е с 19% спрямо дъното от юли 2011 г.

16:12 | 29.02.12 г.

Реколта 2012 г. може да се превърне в поредната "златна" реколта за българските зърнопроизводители и да повтори добрите резултати от 2010 година, когато заради небивалата суша в Русия и Украйна и липсата на конкуренция от двете държави, които забраниха експорта на зърнени култури, нашите земеделци успяха да реализират високи печалби.

Основание за оптимистичните прогнози за тази година дават данните за фючърсната търговия със зърно, където през последната година се наблюдава рязко повишение. Данните показват 19% ръст в цената на пшеницата, достигайки 6,7 долара за бушел, спрямо дъното от юли 2011 г., когато тези цени бяха 5,65 долара за бушел. Един бушел се равнява на 27,2 кг. Цена от 6,7 долара за бушел съответства на 246 долара за тон, или 357 лв. за тон. В допълнение, през юли 2011 г. курсът евро/долар беше между 1,4 и 1,45, тоест с 5-10% над текущите котировки от 1,33-1,35 долара за евро.

На практика, измерена в евро, цената на пшеницата е с 25% над дъното си от юли 2011 г.

Тези цени все още са далеч от "златната" за българските производители 2010 година, в края на която те се движеха около 7,5 долара за бушел. В момента цената е с около 11% по-ниска.

През 2008 г. пшеницата отбеляза цена от над 10 долара за бушел, като тогава бяха достигнати рекордни нива от над 147 долара за барел при цената на петрола.

Връзката между петрола и цената на зърнените продукти е в това, че част от зърното се използва за производство и на биогорива. Процесът става особено активен при ръст в цената на зърнените храни. Кубинският лидер Фидел Кастро нарича генодиц политиката за производство на биогорива от зърнени храни и други селскостопански култури, защото това води до поскъпването им и удря бедните страни и бедната част от населението.

Биогоривата се правят не само от царевица и фуражна пшеница, но и от захарна тръстика, рапица и други. В България рапицата заема около 10% от обработваемите площи (2,4 млн. дка), като делът й постоянно се увеличава. За сравнение, със пшеница се засяват около 10 млн. дка, а със слънчоглед около 6,5 млн. дка.

Отчет на Европейската комисия показва че цената на петрола, измерена в евро, е достигнала рекордни исторически нива от 95 евро през февруари 2012 г. спрямо 90 долара за евро по време на пика от юли 2008 г., когато в долари петролът надхвърли 140 долара за барел.

В момента в долари петролът сорт брент струва около 122 долара. Причината за новия рекорд в евро е поевтиняването на еврото от над 1,6 долара през 2008 г., до около 1,3 долара сега.

Рекордните цени на петрола в евро са предпоставка за висока цена и на произведените през тази година в страната зърнени (пшеница, царевица, ечемик) и маслодайни култури (слънчоглед и рапица) култури.

Дали реколтата ще бъде "златна" за българските арендатори, ще зависи не само от цената на земеделската продукция, но и от реализираните добиви, както и от курса евро/долар.

Високите цени на петрола на този етап са една положителна предпоставка за подобна прогноза. Успоредно с това не можем да не отбележим и някои прогнози за световния пазар на зърно, които според първоначалните доклади предвиждат богата реколта на световно ниво.

От друга страна, заради двумесечната суша в страната от края на 2011 г. бяха отбелязани проблеми с посевите от рапицата. Производители предвиждат поражения и след натрупания дълбок сняг, който води до своеобразно запечатване на посевите, който пречи на зърното да диша. Очакванията са до 50% от засетите площи с рапица тази година да бъдат засегнати.

Състоянието на агросектора активно се свързва през последните години и с еврофинансирането, което задвижи бизнес инициативността, особено в областта на зърнопроизводството. По този повод Клуб Investor.bg организира дискусия на тема "Агросекторът и еврофинансирането - насоки за действие", който ще се проведе на 5 март 2011 г. в столичния  хотел "Хилтън". Събитието е от 10 ч.

Лектори и гости на събитието ще бъдат зам. министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, финансисти, представители на браншови организации, консултанти и експерти от бранша.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:16 | 13.09.22 г.
fallback