Сивият сектор в здравеопазването надхвърля 50% и по този начин почти достига свръхнивата на сивата икономика в браншове като строителството и туризма. Това показват данните за дела на сивата икономика в здравния сектор, подготвени от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според преобладаващата част от работодателите сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50% и 75%, а според 13% от работодателите те са дори над 75%.
Работодатели от здравеопазването считат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11% и 50%, по-малка част от тях смятат, че сивият сектор сред съсловието е едва 10%.
Повече от 80% от работодателите от бранша отбелязват, че работата в условия на „сиви икономически практики“ е унизителна, а почти 100% смятат, че сивата икономика съсипва имиджа на тяхното поле на дейност, показва проучването.
Според представителите на бранша най-важните фактори, които са причина за наличието на сиви практики, продължават да бъдат цялостната държавна политика (64% от работодателите), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52% от работодателите) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52% от работодателите).
Според съсловието кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в бранша. Мнението е, че кризата има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за сектора.
Работещите в здравеопазването смятат, че сивите практики са провокирани от търсенето на финансови ползи и оцеляване в условия на финансов дефицит. Почти 80 на сто от работодателите от бранша са на мнение, че плащането на по-ниски данъци от реално дължимите е сред основните мотиви за работа в сивия сектор.
Непредвидимостта на разходите и ефектите от тях в здравната система е друг сериозен мотив, поради който работодателите са склонни да използват сиви практики. Според 36% от работодателите сивият сектор е по-рентабилен и предоставя възможности за генериране на свободни парични потоци, които могат да бъдат използвани за други цели.
Намаляването на разходите за труд е посочено от близо 51% от работодателите като друг значим мотив, тласкащ към незаконни дейности. Макар и не толкова разпространени, нерегламентираната заетост и спестяването на бумащина, свързана с осчетоводяването на дейностите, играят ролята на фактори за работа в сенчестия сектор.