Стоките ни са конкурентни заради ниски цени, но трябват иновации, според Световната банка

В дългосрочен план цената на труда в България и на енергоносителите ще расте, прогнозират експерти

Едни от основните фактори, на които България дължи конкурентоспособността си при износа на стоки, са все още ниските в рамките на ЕС цена на труда и на енергията. Това коментира представителят на Световната банка (СБ) за България Владимир Михайловски, представяйки някои основни изводи от мащабно проучване на банката.

В изследване на конкурентоспособността между 142 държави в света, България заема средното 74-то място, посочи той. В дадената класация страната ни с малко изпреварва Румъния, но е много след Турция.

Михайловски отбеляза, че страната ни дължи конкурентоспособността си главно на промишлени отрасли, които традиционно от десетилетия са добре развити у нас и в които заплащането е ниско с сравнение с други европейски страни. А това, съчетано с под средните за ЕС цени на енергията, прави стоките ни сравнително конкурентоспособни на външните пазари.

Обаче в дългосрочен план както цената на труда в България, така и на енергоносителите ще расте, затова страната ни трябва да търси други конкурентни предимства – и най-вече в областта на развитие и внедряване на иновативни сектори и производства, подчерта представителят на Световната банка. По думите му иновациите и развитието на науката и високите технологии са основните сектори, които биха осигурили стабилен и устойчив икономически растеж.

Според изследването на СБ, немалко български малки и средни фирми, за да са конкурентни, вече прилагат иновативни технологии и такива, повишаващи енергийната им ефективност. С преки разработки на иновативни технологии обаче се наемат малко фирми.

Михайловски даде и пример, че за периода 2001-2009 г. средният ръст на иновативните разработки, включително издаване на патенти за нови разработки у нас е 8%, докато за Румъния този показател е 29%, а за Турция – 18%.

Вместо да наваксваме, през последните години у нас се отделя само 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за инвестиции в наука и научни разработки, докато за ЕС този показател е 1,8%. Сегашното правителство е заложило дългосрочно този дял да достигне 1,5% от БВП до 2020 г.

От СБ в същото време смятат за положително, че банките в България не са се поддали на тенденцията за „внедряване на нови продукти без добавена стойност“ - като в САЩ преди финансовата криза - което ги е предпазило от сътресения.