Европейската комисия констатира, че санкциите срещу корупцията на високо ниво в България, измамите с еврофондове и организираната престъпност не са достатъчни. Това са едни от констатациите в Междинния доклад за правосъдието и вътрешните работи за България, който беше представен в Брюксел. Документът посочва и серия негативни констатации за реформата в съдебната система и назначенията там, както и за контрола на доходите и имотите на висшата администрация. Даренията за МВР все още поставят въпроси за отчетността и финансовата прозрачност, както и рискове за заобикаляне на правилата за обществени поръчки, пише още в доклада. Развитието на ситуацията в България през последните месеци сочи необходимостта от по-засилени действия за изпълнение на препоръките на комисията в редица области, се отбелязва в текста. Дават се като пример обсъжданият в парламента закон за отнемане на имущество от престъпна дейност, който според ЕК трябва да има възможно най-широко приложение, като се опира на силни институции.
Според ЕК е необходимо да бъде предприет подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика по важни дела, а повишаването в длъжност и атестирането в съдебната система следва да бъде напълно прозрачно и обективно. Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висш съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и спазване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система. Постановяваните решения и наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, трябва да демонстрират убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект, пише в доклада на ЕК. В рамките на механизма за България бяха зададени няколко показатели, сред които: приемане на изменения в Конституцията, които да премахнат всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система; гарантиране на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс.
Други от показателите се отнасят до докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко по отношение на досъдебната фаза. Препоръчва се продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефикасността и оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година. Комисията наблюдава също по-нататъшните мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление. Наблюдава се и прилагането на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имуществото на престъпниците. При представянето на докладите за България и Румъния говорителят на ЕК Марк Грей постави акцент върху връзката им с шенгенското членство на двете страни. Той припомни, че председателят на ЕК Жозе Барозу и комисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом през последните месеци многократно са подчертавали, че за ЕК мониторинговият механизъм и Шенген трябва да се разглеждат отделно, че България и Румъния трябва да бъдат оценявани справедливо и обективно. През есента на миналата година Холандия обяви, че ще допусне двете държави в Шенгенското пространство, когато види поне два положителни доклада на Комисията. Говорителят Марк Грей обаче днес категорично отказа да коментира дали тези доклади за България и Румъния са положителни или отрицателни. Беше припомнено обаче, че Комисията е само наблюдател в този процес. За България са отчетени и известни постижения. Те са свързани най-вече със старта на специализирания съд и прокуратура. Общата оценка обаче е, че са нужни повече резултати. В доклада фигурира и призив към България през следващите месеци да постигне убедителни резултати в областта на съдебната система, правораздаването и борбата с корупцията, защото през юли предстои оценка на постиженията за 5-годишен период и вероятно тя ще е решаваща за продължаването на мониторинговия механизъм и в бъдеще.
Още новини за България четете на Dnes.bg