Европейският договор за стабилност, координация и управлениe, който би трябвало да бъде утвърден до края на януари, предизвиква оживени дебати между икономисти и финансови експерти по отношение на това с каква част от клаузите му би трябвало да се съгласим и съответно подпишем. Министърът на финансите Симеон Дянков преди дни заяви, че вероятно ще подпишем в пълния му вид икономическия договор, който обаче още не е уточнен. Всъщност най-големи дискусии, и то не само в България, предизвиква фискалната част. Български икономисти по време на дискусия по темата изказаха своите становища и препоръки по нея.
В началото Петър Ганев (Институт за пазарна икономика) отбеляза, че според една от най-важните клаузи във въпросния икономически договор структурният дефицит на страните не би трябвало да надвишава 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Ганев допълни, че според приетите преди месеци от нашия парламент промени в Закона за устройство на държавния бюджет, дефицитът (на касова основа) не би трябвало да превишава 2% от БВП. Освен това, преразпределението на публичните разходи не трябва да надхвърля 40% от БВП на консолидирана основа, а държавният дълг да не надвишава 60% от БВП (каквото е и изискването за страните от ЕС).
Притеснително е изискването за „икономическа координация“ при „големи реформи“ между страните от ЕС, подписали договора, каза Георги Ангелов (Институт "Отворено общество"). Той посочи, че в случая не е ясно какви точно реформи се имат предвид. Той посочи, че по всяка вероятност тук се включва и изменението във вида или ставките на данъците, и запита, дали „ако например искаме да се вдигне даден данък, то трябва да питаме още 20 държави“, и ако е така – трябва ли да подписваме тази част от договора.
Подобно мнение по този въпрос изказа и подуправителят на БНБ Калин Христов. По думите му структурната политика, включително определянето на данъци, а също и реформите, например в пенсионната система, трябва да си останат приоритет на отделните държави. Затова неговото становище е, четвъртият дял от договора, който съдържа посочените постановки, да не бъде подписван сега от България, а след като се присъединим към еврозоната.
Съпредседателят на Синята коалиция и председател на парламентарната комисия по икономика и енергетика Мартин Димитров предложи посочените клаузи за „икономическа координация“ да не бъдат подписвани от България и след присъединяването й към еврозоната, защото по този начин "правилата ще се определят от големите страни като Франция и Германия, без да се отчитат интересите на по-малките, като нашата". Калин Христов подкрепи това становище.
Европейските фискални правила по всяка вероятност ще ни предпазят от бъдещи кризи на свръхзадлъжнялостта, но от сегашната – не, коментира бившият министър на финансите и настоящ депутат Пламен Орешарски. Според него за целта е необходимо прилагането на повече мерки от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), защото темповете на Европа при излизането на кризата изостават от тези на други страни.
„Сега Европа се „вглежда“ в дефицитите на държавните-членки, но не обръща достатъчно внимание на дълговите проблеми. Не са предвидени и санкции, ако държавния дълг надмине 60% от БВП – вероятно защото част от страните от еврозоната имат високи дългове“, смята Орешарски. Според него въвеждането на строги регулации на дълга е „не по-малко важно от регулациите на дефицита“.
Бившият финансов министър коментира още, че „четвъртата част от договора е „опасна“ именно заради подтекста, че е възможно с нея да се допуска данъчна „хармонизация“ между подписалите споразумението страни. Въпреки че засега това не е казано направо, възможно е да бъде записано в окончателния текст на договора“. Освен това, допълни Орешарски, 10-те години на еврото показват, че икономическите различия между страните в еврозоната се задълбочават.
Фискалните правила са необходими, но те не са достатъчни, за да решат сегашните финансови проблеми на Европа, коментира и бившият енергиен министър и настоящ депутат от Коалиция за България Румен Овчаров. По думите му правилата трябва да са гъвкави, т.е. зададени в определени рамки, и да създават условия за растеж. Според Овчаров, фискалните правила в европейския договор биха дали положителни резултати след няколко години, но сега не дават отговор на въпроса как да се премине към растеж.
Румен Овчаров обаче не беше категоричен дали трябва да подписваме частта от договора, касаеща „икономическата координация“, която според част от икономистите може да означава и вдигане на данъците по европейски указания. „Сега като имаме ниски данъци, привлякохме ли инвестиции?“, попита реторично той.
Повечето от участниците в дискусията обърнаха внимание и на факта, че "правилата трябва да се спазват" и да има съотватните санкции за нарушаването им, защото и досега има правила, но Гърция не ги е спазвала.