България трудно ще достигне средното равнище за ЕС, защото е в периферията му

България трудно би достигнала средното европейско равнище, защото потенциалът за развитие на една страна до голяма степен се обуславя от нейната икономическа структура, твърдят икономистите на БАН в съобщение до медиите.

"Дори да приемем, че тя не се различава от средната за ЕС, то производителността на труда ни пак би била с около 50% по-ниска от тази на страните-членки. Достигането на средното европейско равнище означава да сме близо до Франция, а зад нас да са Чехия и Унгария, което практически не е възможно."

Това е заявил проф. д-р Стоян Тотев по време на публичната си лекция в Института за икономически изследвания на БАН на тема: „Регионално развитие и конвергенция - европейски, балкански и национални измерения”. Дискусията се е провела в рамките на научния семинар „Агора”, в който от 2 години се обменят мнения на изследователите от различни секции на института.

Според проф. Тотев анализът на различните теоретични постановки за икономическо сближаване показва, че най-приемлива и подходяща за развитието на страните от ЕС е тази за клубната конвергенция. При нея държави и региони с близки начални условия проявяват тенденция към изравняване на доходите на населението, производителността на труда или конкурентоспособност.

В същото време равнището на икономическото развитие и особено географското положение на страните увеличават различията между Север-Юг или център-периферия. Така, вследствие на интеграционните процеси и икономическите взаимоотношения може да се наблюдава едно ново разделение на Европа, където балканските страни да формират новата европейска икономическа периферия.

В обозримо бъдеще не може да се очаква този регион, в това число и България, да пречупят формиралата се вече тенденция – да бъдат с най-слабите икономически показатели, смята проф. Тотев. Според него структурната адаптация на балканските страни се очаква да продължи, като различията със средните показатели за ЕС вероятно ще останат високи. Факт е, че страната ни, заедно с Румъния, се различава по своята конкурентоспособност спрямо новите членки от Централна Европа. Отделно, като икономическа структура, Балканският регион е с по-ниски показатели и от тези на изоставащия Юг на ЕС-15 – Португалия, Испания и Италия.

Процесът на нарастване на регионалните различия у нас е неизбежен, както неизбежни са и социално-икономическите проблеми, съпътстващи регионалната дивергенция, подчерта проф. Тотев. Колкото по-рано тези процеси се изучат и осмислят, толкова по-ефективни решения могат да се търсят за преодоляване или поне за смекчаване на нежеланите икономически и социални последствия в ЕС, смята той.

В доклада на Европейската комисия за предизвикателствата, пред които ще се изправят регионите през 2020 г., е оценено устойчивото им развитие, следствие на глобализацията, интеграционните и демографски процеси, изменението на климата и енергийното обезпечаване.

Устойчивостта е измерена чрез изчисляване на т.нар. „индекс на уязвимост“, като данните за България по региони драстично се различават от тези на всички останали страни-членки, стана ясно от дискусията. Данните показват, че по отношение на регионалната си уязвимост ние сме в значително по-лошо положение от която и да е друга страна на ЕС. Средният индекс на България по скалата от 1 до 100 е 82,8, докато за Германия той е 41,3, за Румъния – 53, за Унгария – 50,7, а за Дания почти 6 пъти по-нисък от нашия – 14,2.

За сметка на това, благоприятното геостратегическо положение определя България като страна със сериозен потенциал да играе водеща роля при развитието на трансграничното сътрудничество на Балканския полуостров, смятат икономистите на БАН.