България ще настоява да се налагат санкции на страни-членки от Европейския съюз (ЕС) освен за прекомерен дефицит и за висок дълг. Това стана ясно на съвместно заседание на парламентарните комисии по бюджет и финанси, по контрол на европейските фондове и външна политика.
Това е едно от предложенията в новия европейски фискален пакт, които предстои да се обсъждат на срещата на върха на ЕС на 30 януари.
На нея ще се дискутира още дали държавите извън еврозоната да могат да участват като наблюдатели на заседанията на еврогрупата.
Лидерите на ЕС ще уточняват още колко държави трябва да ратифицират фискалния пакт, за да влезе той в сила. Също така ще се дискутира въпросът за санкциите, които Съдът на ЕС ще може да налага на държавите, които нарушават фискалния пакт.
Вицепремиерът Симеон Дянков каза, че България ще прилага веднага след ратификацията на договора заложените в него по-строги фискални правила. Прилагането на текстовете от пакта, които касаят икономическата координация на държавите от ЕС, страната ни ще приложи едва след като стане член на еврозоната.
Дянков обясни, че текстовете от европейския фискален пакт, които касаят икономическата координация, не надграждат Лисабонския договор. По думите му остава неясно какви ще са конкретните измерения на икономическата координация, затова е добре България да разполага с време, за да изясни тези стъпки.
Дянков повтори, че страната ни не поема никакви финансови ангажименти с подписването на пакта. Сигурно е вече обаче, че присъединяването ни към този нов договор няма да засегне независимостта на данъчната политика на България, категорични бяха и Дянков, и външният министър Николай Младенов.
И двамата поясниха, че текстът на пакта е съобразен с Лисабонския договор, който гарантира на държавите-членки в ЕС, че данъчна хармонизация може да има само след сто процента съгласие на всички членки на общността. Във фискалния пакт са включени и гаранции, че няма да се нарушава функционирането на единния пазар.
16:15 | 12.09.22 г.