fallback

Зърнопроизводителите първи пратиха становището си за агрополитиката след 2014 г.

До края на годината България трябва да договори с Еврокомисията основните параметри за бъдещото субсидиране на земеделието

13:49 | 13.01.12 г.

Докато през 2008 г. английските фермери са произвеждали над 800 килограма от декар, българските им колеги са отглеждали двойно по-малко        Снимка: БТА

Засега само Асоциацията на зърнопроизводителите в България е представила в министерството на земеделието цялостното си становище с предложенията за бъдещата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2014 г., съобщиха  за Investor.bg от ведомството.

Преговорите на държавите членки от ЕС по бъдещата аграрна политика реално трябва да приключат до края на тази година, така че през 2013 г. да бъде оформено новото еврозаконодателство и да бъде готова окончателната финансова рамка за подпомагането на всяка държава от Общността.

От асоциацията на зърнопроизводителите този път настояват администрацията да заеме по-твърда позиция по някои от предложенията за реформата в аграрния сектор, така че фермерите да не се чувстват дискриминирани спрямо колегите си от останалите европейски държави, коментира изпълнителният директор на асоциацията Наталия Тодорова.

Общото мнение в сектора е, че в преговорния процес преди 2007 г. администрацията е допуснала редица пропуски, рефлектиращи негативно върху усвояването на средствата от европейския земеделски фонд. В резултат на това през първия седемгодишен период само при директните плащания за декар обработваема площ българските фермери са получавали пет пъти по-малки субсидии спрямо държави като Великобритания, Франция или Германия.

Сравнителен анализ на добивите от зърно, средните цени и размера на субсидиите, получавани през 2008 г. от фермерите в България, Великобритания, Германия, Франция и Дания сочи, че директните плащания за декар у нас са били едва 11 евро, докато останалите фермери са получавали между 45 и 52 евро.

Приходите на земеделските стопани в останалите четири европейски държави са били в пъти по-високи от тези на българските им колеги и заради по-високите добиви и цени на пшеницата, поясни още Наталия Тодорова.

Като се знае, че поради кризата в българското стопанство след 1990 г. страната ни влезе в ЕС през 2007 г. с изключително нисък стандарт на работещите в сектора, от асоциацията на зърнопроизводителите настояват в преговорите с ЕС администрацията да настоява за частично изравняване на субсидиите за България и Румъния с тези на старите държави-членки.

Според присъединителния договор на България директните плащания трябва да се изравнят с тези на останалите европейски държави през 2016 г., което не означава, че ще се постигне пълно изравняване поради различната база, върху която са изчислявани субсидиите за развитите държави и за България, припомнят от асоциацията.

Референтната база за тези субсидии е правена при 290 килограма средни добиви от зърно и при изкупна цена от 63 евро за тон. Според зърнопроизводителите ако тази база се запази и след 2014 г., това означава, че българските земеделци всяка година ще губят най-малко по 180 милиона евро, които биха могли да бъдат своеобразна подкрепа за сектора.

Затова и в разговорите си със експертите от земеделското министерство браншът ще настоява за ефективна защита на българското производство.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:51 | 10.09.22 г.
fallback