Днес правителството официално взе решение за прекратяване на участието на страната ни в проекта за нефтопровода „Бургас-Александруполис“. Това стана дни, след като Министерството на околната среда и водите одобри предоставения от оператора на проекта доклад за оценка на въздействието върху околната среда.
Investor.bg потърси мнението на експерти и политици за ползите и загубите за страната ни от прекратяването на участието в „Бургас-Александруполис“. Оказа се, че мненията варират от едната до другата крайност.
Петър Димитров, бивш министър на икономиката и енергетиката, сега депутат от Коалиция за България:
Това решение не е изненада. От около година Министерството на финансите ползва консултанти, които да определят как да се излезе от проекта, без да се плащат неустойки.
По мое мнение загубите за страната ни от излизането от проекта ще са големи, и то в няколко посоки. Първо, отпада възможността за получаване на транзитни такси в размер на поне 30 млн. долара годишно, и то само за това, че тръбопроводът би преминавал през територията ни. Губи се възможността за разкриване на допълнителни работни места, особено по време на криза. Освен това нефтопроводът по всяка вероятност щеше да привлече и допълнителни инвестиции у нас.
Не виждам никакъв положителен аспект от излизането на страната ни от проекта.
Нещо повече, виждам тревожни сигнали в коментара на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков относно съдбата на АЕЦ Белене, която още не е решена.
Тревога буди и фактът, че се бави работата по изграждането на междусистемните газови връзки със съседните ни страни. Да не забравяме, че според разчетите на правителството новият договор с "Газпром" вече трябваше да е сключен, а не е, и не се знае какви ще са последствията.
Което значи, че не сме обезпечени добре и относно другите основни енергеносители. Каква е алтернативата – да отровим природата с шистов газ ли?
Накратко, не е ясно защо всъщност се взе решението за прекратяване участието ни в „Бургас-Александруполис".
Иван Иванов, експерт и депутат от Синята коалиция:
Правителството най-после взе едно правилно решение. Но то трябваше да се вземе още през 2009 г., за да не се плащат сега 12 млн. лева. Според Демократи за силна България (ДСБ) проектът е икономически неизгоден, финансово необезпечен и крие евентуални екологични рискове.
Неизгоден е, защото се предвиждаше страната ни да получава годишно транзитни такси в размер на 30-50 млн. долара. А като се има предвид, че общата стойност на проекта беше изчислена на над 1 млрд. евро, това означава, че той би се изплатил за 15-20 години.
„Бургас-Александруполис“ е финансово необезпечен, защото нито едно правителство досега не беше заложило в бюджета средства за развитието му.
Екологичните рискове биха били свързани с това, че при евентуален разлив на петрол, което не е изключено и при най-добрите технологии, туризмът в Бургаския регион щеше да пострада за дълго време напред. Освен това, според първоначалните разчети, тръбопроводът щеше да минава през територии на „Натура 2000“.
Илко Йоцев – експерт и бивш зам.-министър на енергетиката:
Смятам, че това, което се губи с отказа от проекта, е по-малко от това, което печелим. Затова ми се струва, че решението на правителството е правилно. Нашата страна щеше да печели само от транзитни такси, а те не са големи. Очертаваше се и основните изпълнители на строителството да са чужди фирми, а не български.
Освен това имаше и потенциална опасност за туризма в региона на Бургас. И това не е свързано с технологията. Колкото и добра да е тя, има потенциална опасност от авария заради земетресения и други природни бедствия, които не могат да се предвидят.
Бих казал, че е по-добре отсега нататък да се концентрираме върху изпълнението на другите големи енергийни проекти – АЕЦ Белене и газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.
Георги Прохаски – председател на Центъра за икономическо развитие:
Това, което мога да кажа, имайки предвид, че не съм енергиен експерт, е, че ползите от прекратяването на проекта са повече от негативите. Доколкото съм запознат с проекта за петролопровода, той е изгоден основно за гръцкия бизнес.
Интересът на българската страна в проекта не беше отчетен достатъчно, но той така или иначе не е голям, според мен.
Надявам се, че сега ще се ускори реализирането на другите големи енергийни проекти – газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“ и междусистемните газови връзки със съседните ни страни.