Темповете на емиграция на българите към Западна Европа се забавят. Това е един от основните изводи в доклада на Институт „Отворено общество“ „Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограничения в ЕС?“, публикуван на сайта на организацията.
Емиграцията към Западна Европа продължава да бъде привлекателен избор за част от населението на страната ни, но заради намаляването на различията в безработицата и доходите между България и държавите на запад потокът от емигранти намалява.
Големите потоци на българската емиграция са се случили по време на тежката криза от 90-те години на миналия век, когато България все още не беше член на Европейския съюз, посочват авторите на доклада. В края на 90-те години обаче доходите в Западна Европа са повече от 4 пъти над българските, докато десетилетие по-късно разликата се е свила до 2,5 пъти.
Статистиката между преброяванията през 1992 г. и 2001 г. сочи, че в периода са емигрирали близо 220 хил. български граждани. В периода 2001 – 2011 г., когато беше последното преброяване на Националния статистически институт (НСИ), емигрантите са малко над 175 хил. души, посочват от института.
Спадът в средногодишната емиграция е 28% въпреки отпадането на ограниченията за пътуване на българските граждани в държавите от ЕС, пише още в доклада.
След 2000 г. за чужбина заминават предимно жени, които извършват нискоквалифициран труд и изпращат до 40% от доходите си в България. Дори след присъединяването на страната ни към ЕС се запазва тенденцията броят на жените-емигранти да е по-голям, но се увеличава и делът на заминаващите за чужбина семейства, показват още данните.
Статистиката от проучването на работната сила в ЕС показва още, че броят на гражданите от България и Румъния, пребиваващи в държавите от общността, се е увеличил от под 700 хил. души през 2003 г. до близо 1,8 млн. души в края на 2007 г., като средногодишното нетно увеличение на емигрантите от двете страни към ЕС е близо 300 хил. души.
Основните причини за емиграция на българите на запад са икономически и пътуванията на основната част (над 70%) от съгражданите ни са с цел намиране на работа. Съществена е и групата на емигрантите, които заминават, за да получат образование в чужбина (7%).
Основни държави, които приемат български емигранти, са Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания. Основните сектори на заетост на българските емигранти са хотелиерство, почистване, строителство, търговия, земеделие. Нисък е делът на самонаетите български емигранти, посочват от института.
04:30 | 13.09.22 г.