Финансистите пак орязаха парите за земеделие и е странно, че това изненадва земеделските производители, които отново се канят да протестират.
Наивно е да се смята, че ако преди два месеца правителството им е обещало 500 млн. лв. като национални доплащания към европейските субсидии, то за два месеца са се случили драматични обрати, довели до орязването с цели 230 млн. лв. на заложените средства.
Явно финансовият министър е заложил на традиционната рамка за бранша, прилагана вече четвърта година, с основния мотив, че на фона на икономическата обстановка в и извън страната ще се действа предпазливо, без излишни разходи.
От четири години при всяко обсъждане на държавния бюджет земеделските производители напразно настояват държавата да им отпусне тавана на националните доплащания за декар обработваема земя, така че поне отчасти да компенсират минималните европейски субисидии, които България получава като новоприсъединила се държава към Европейския съюз.
Всяка година неизменният отговор на финансовото министерство е, че това е трудно да стане на фона на твърде орязаните бюджети за образование, социални дейности или здравеопазване.
Голямото разочарование за бранша тази година дойде от факта, че за първи път политиците им обещаха максималното доплащане и дори скрепиха това обещание със специално споразумение. Но едва ли производителите са имали пълно доверие на властта, след като така настойчиво настояваха да получат тези обещания "черно на бяло".
Вярно е, че през последните години селското стопанство се утвърди сред основните отрасли с постъпателен икономически ръст.
Но е вярно и друго – че макроикономическите показатели не отчитат „подводните“ течения в управлението на агросектора на микрониво, довели до свръхразвитие единствено на зърнопроизводството за сметка на останалите сектори от селското стопанство като зеленчукопроизводство или агроекология например, където производството продължава да спада и към които отиват минимална част от европейските и национални субсидии.
10:09 | 13.09.22 г.