Всички банки гледат към малкия и средния бизнес
в. Дневник
Задържалото се вече трета година свито търсене на кредити от страна на бизнеса накара банките да преоформят в известна степен кредитната си политика - по думите на банкери доколкото им позволяват условията да поемат риск.
Особено в последните няколко месеца се наблюдава активизиране на предлагането на кредити за малкия и средния бизнес с опити за различни облекчения. Възможност за известно облекчаване на условията дават някои гаранционни схеми, които обезпечават кредитора в случай на загуба от отпуснатия заем.
Така само за четири дни три банки от топ десет на пазара излязоха с оферти за средния и дребния бизнес, акцентирайки върху различни предимства на предложението. Още в края на миналата година банкери прогнозираха, че най-трудно ще бъде възстановяването в сектора на малките и средните предприятия, защото те са и най-пострадалите от кризата, и че това ще е един от сегментите на кредитиране, който трудно ще се раздвижи.
Данъчните ще глобяват и за липса на трудови договори
в. Дневник
Националната агенция за приходите също ще наказва работодателите, ако при проверките си установи, че те имат служители без трудов договор, или други нарушения на трудовото законодателство. Такава промяна в Кодекса на труда вече е обсъдена между Министерството на финансите и НАП и конкретните текстове предстои да се предложат за одобрение в Министерския съвет.
Ако това стане, проектът ще се гласува от парламента, като целта на финансовото министерство е промените да влязат в сила от Нова година. Промяната ще позволи на данъчните да проверяват имат ли работещите в дадена фирма трудови договори, дали те са регистрирани в тридневен срок от сключването им и дали служителите полагат повече труд, отколкото е записано в контрактите.
За нарушения на тези разпоредби в момента санкции издава само Главната инспекция по труда, но сега право да наказват ще получат и данъчните. Санкциите са от 1500 до 15 000 лв. за некоректните фирми, а отговорните длъжностни лица подлежат на глоба от 1000 до 10 000 лв.
Законопроект регламентира пет вида български ракии
в. Дневник
Пет вида ракии, които са "традиционни български напитки", ще бъдат записани в новия закон за виното и спиртните напитки, чийто проект вече е готов. В момента той е на етап обществено обсъждане, след което предстои да се внесе в Министерския съвет.
Според текстовете в него за традиционни български напитки ще се смятат пет вида ракии - гроздова, винена, плодова, както и ракия от гроздови или от плодови джибри. В досегашния закон също имаше наименованията на тези пет ракии, но с промените сега са наречени традиционни български напитки.
Министър Мирослав Найденов вече критикува агрополитиката на ЕС
в. Сега
Аграрният министър Мирослав Найденов смени тотално позицията си и вече критикува новата аграрна политика на ЕС от 2014 до 2020 г. "Позицията на министър Найденов е, че българските стопани могат да бъдат ощетени с новата политика на ЕС да плаща субсидии за ниви само за фермерите, обработвали такива площи през 2011 г.", съобщиха вчера от земеделското министерство. Самият Найденов подчертал това в Люксембург на заседанието на съвета на министрите на земеделието на ЕС.
Както "Сега" първи писа, фермерите, които навлязат в земеделието след 2011 г., ще бъдат лишени от субсидии за ниви от 2014 до 2020 г. ЕС предприема тази мярка във връзка с друго нововъведение - европомощта за площ за една ферма да не превишава 300 000 евро годишно. Ограничението цели да не се допусне да се нароят нови фирми, но на стари фермери и така да се заобикаля таванът от 300 000 евро за година.
Емигрантите орязаха парите за роднини
в. Стандарт
Сериозен спад отбелязват изпратените от емигранти пари в България. През август изпратените от чужбина средства са 58,2 млн. евро, сочат данните на БНБ. За сравнение, през най-добрия месец май са изпратени 77,4 млн. евро. За цялата година август е вторият най-слаб месец откъм доходи от чужбина. По-лоши са били резултатите само през януари, когато емигрантите са изпратили към България 57,1 млн. евро. Въпреки това общата сума за първите осем месеца на 2011 г. е 530 млн. евро. Това е с 10 млн. повече от същия период на миналата година. Средната месечна изпратена сума за 2011 г. е 66,3 млн. евро. Статистиката сочи, че за цялата 2010 г. българите в чужбина са изпратили 759,6 млн. евро при 717 млн. евро за 2009 г.
04:45 | 29.08.22 г.