С 85,1% са нараснали безработните лица от второто тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на 2011 г. За същия период са се увеличили с 53,1% и т. нар. обезкуражени лица (трайно безработните, които не си търсят работа, защото се съмняват, че биха намерили). Това показват резултатите от анализ на пазара на труда, изготвен от Българската стопанска камара (БСК).
Голяма част от безработните и обезкуражените лица са с ниско образование и квалификация, което пък оказва натиск върху пазара на труда и равнището на заплащане в цели браншове, неизискващи високи професионални компетенции, посочват от камарата.
Анализът установява увеличение и на обезкуражените лица с висше образование. През 2010 г. техният брой е достигнал близо 11 хил. души при малко над 8 хил. души през 2009 г.
Изводите сочат, че се поддържа контингент от безработни и трайно безработни лица, който периодично се включва в програми за обучение или субсидирана заетост, но при липса на подобни програми тези хора остават извън пазара на труда.
Застрашително намалява и заетостта в България, която през второто тримесечие на годината е паднала под 60% при приета цел в Лисабонската стратегия от 70 на сто, се посочва още в изследването на БСК.
Почти една четвърт от работната сила са наети в обществения сектор. Според експертите на камарата 7,4% от всички заети са в държавната администрация при 7,1% средно за държавите от Европейския съюз.
Независимо от ръста на работните места в обществения сектор броят на съществуващите и новооткритите работни места в страната намалява с 6,2%, посочват от БСК. За две години работните места са намалели с 262 868, броят на заетите - с 319,6 хил. души, броят на наетите – с 287,3 хил. души, а броят на самоосигуряващите се – с почти 36 хил. души.
Резултатите от анализа са на фона на намаляващото активно население на страната, отчетено при последното преброяване в началото на тази година. Около една четвърт от населението е в надтрудоспособна възраст, припомнят от камарата. Най-голям пик на работната сила е отбелязан през 2008 г. – над 3,504 млн. души, след което се поддържа трайна тенденция на спад. Само за второто тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2010 г. то е намаляло с над 42 хил. души. Като основна причина от БСК посочват растящата емиграция.
Представителите на БСК предупреждават за влошено качество на съществуващите и новооткритите работни места. Анализът на пазара на труда показва, че над 60% от заетите са в сектори с ниска добавена стойност и ниско ниво на възнагражденията като охранителна дейност, търговия, услуги, ресторантьорство, както и селско стопанство, обществен сектор и държавно управление.
Разкриването на качествени работни меса зависи от инвестициите в икономиката, които непрекъснато намаляват. Инвестициите, измерени като бруто капиталообразуване в основен капитал, се сриват от 23,3 млрд. лева през 2008 г., на 19,7 млрд. лева през 2009 г. и до 16,5 млрд. лева през 2010 г. Дори през първото тримесечие на 2011 г. достигат едва 3,1 млрд. лева и са по-малко от тези през първото тримесечие на 2010 г.
Изводът на БСК е, че са необходими реформи на пазара на труда и трудовото законодателство. Затова и предложенията на бизнеса са насочени в посока към внедряване на електронно правителство по модела на Естония, което ще позволи на държавата да намали броя на заетите в административното обслужване и ще ограничи разходите за администрация. От БСК предлагат също да се усъвършенстват и модернизират услугите за гражданите и фирмите, да се подобри бизнес климатът и да се ограничи корупцията.
Сред мерките, които трябва да се предприемат за реформирането на пазара на труда, е и ускоряването на усвояването на средствата по оперативните програми, като се засили наблюдението и се анализира текущото изпълнение на проектите. Бизнесът настоява за санкциониране на длъжностните лица, реализирали закъснения и пропуски в изпълнението на проектите. Отново се настоява и за прехвъряне на управлението на проекти на частния сектор, като се спазва конкурсният принцип.
Според БСК е необходимо да се насърчават инвестициите в разкриване на нови качествени и устойчиви работни места чрез целева политика за привличане на инвестиции в икономически дейности за дълбочинна преработка на български суровини, материали и продукти, заместващи внос или генериращи експортен ресурс, и за създаване на по-висока добавена стойност, вкл. за големите чуждестранни инвеститори, присъстващи на нашия пазар, за прехвърляне на част от тези дейности в България.
Друга препоръка е да се задълбочат връзките между образование и бизнес.
16:47 | 13.09.22 г.