България се намира на 28-мо място в глобална класация на канадския институт „Фрейзър” за икономическа свобода, съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). Това е най-доброто класиране на страната ни, откакто се изготвя индексът на института.
От ИПИ припомнят, че през 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което я нарежда на 109-то място в света. Пет години след това, през 2005 г., резултатът вече е 6,99, което ни отрежда 59-то място в индекса.
Докладът представя картината през 2009 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички 141 страни, класирани в индекса на института “Фрейзър“.
В началото на годината беше публикуван Индексът на икономическата свобода 2011 на фондация Heritage и Wall Street Journal. В него България зае 60-та позиция от 183 изследвани държави, нареждайки се сред умерено свободните страни. Изследването се базираше на данни за 2009 и 2010 г.
Между двете класации обаче има известни разлики, най-вече в използваната методология, както и различия в отделните индикатори за икономическата свобода, поясни за Investor.bg Петър Ганев от ИПИ.
Икономическата свобода в България според института „Фрейзър“
България подобрява резултата си в класацията спрямо предходната година, което се дължи главно на категорията „достъп до сигурни и стабилни пари” и по-специално на индикаторите, обвързани с инфлацията, посочват от ИПИ. През 2009 г., когато кризата удари България най-тежко, инфлацията бе в рамките на 2-3%, докато в предходната година на все още бърз растеж надскочи 10%, допълват от икономическия институт.
По-доброто ни класиране обаче се дължи и на отстъпването на икономическата свобода в други страни. В отговор на кризата бяха предприети редица мерки, които доведоха до по-широка правителствена намеса в икономиката.
През тези 10 години най-сериозен ръст бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, поясняват от ИПИ. Това означава, че имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари.
В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме подобрение, но проблемите остават при регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.).
Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски.
От ИПИ препоръчват въвеждането на фискален борд за засилена бюджетна дисциплина, свиване на администрацията и държавните разходи, фокусиране върху създаването на нови работни места, намаляване на облагането на труда, отваряне на държавно доминираните сектори чрез приватизация и либерализирането на държавно регулираните сектори за постигане на по-висока икономическа свобода в страната.
Икономическата свобода по света според института „Фрейзър“
Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи нов глобален спад. Наблюдава се отстъпление на икономическата свобода във водещите икономики, но и някои подобрения при най-несвободните.
Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Първите две страни оглавяват и аналогичната класация на фондация Heritage и Wall Street Journal.
Челната десетка на „Фрейзър“ се допълва от Швейцария, Австралия, Канада, Чили, Великобритания, Мавриций и САЩ. Последни в класацията са Чад, Бурунди, Република Конго, Гвинея-Бисау, Централноафриканската република, Демократична република Конго, Ангола, Венецуела, Мианмар, Зимбабве.
По-голяма част от страните в Европейския съюз губят от своята икономическа свобода през последната година, като на последно място е провалилата се Гърция. България е на 13-то място в ЕС, а след нас по икономическа свобода се нареждат задлъжнелите Португалия, Италия и Испания, както и северната ни съседка Румъния, Латвия, Словения, Холандия, Малта и други държави.
Графика: Икономическа свобода по света: годишен доклад 2011