България остава решена да изпълни ангажимента да приеме еврото възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС, казва българският министър на финансите Симеон Дянков в интервю за Wall Street Journal.
Това изявление е рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута, отбелязва вестникът.
Подкрепата за еврото, изразена от най-новата и най-бедна членка на ЕС, превърнала се в образец на фискална дисциплина, откакто десноцентристката партия ГЕРБ дойде на власт през 2009 г., е добра новина за онези, които създават европейските политики в Брюксел.
Според предишни съобщения Дянков заявил, че разговорите с Брюксел за влизане на България в еврозоната са замразени за неопределено време. Но днес министърът подчерта, че успешното прокарване от правителството на новите закони за данъчна стабилност и стихването на призивите за данъчно хармонизиране на еврозоната са успокоили и притесненията на София, което означава, че разговорите могат да бъдат подновени в идните месеци.
"Може и да не е модно, но ние продължаваме напред с плановете да влезем в еврозоната. Следим проблемите в еврозоната и естествено те ни безпокоят, но наша стратегическа цел остава да гарантираме, че нашата страна следва европейския път. Нашата парична единица е обвързана с еврото, така че защо да чакаме?", пита Дянков. Той обаче изрази опасение, че набъбващото бреме на дълговете на други страни в ЕС може накрая да осуети стремежите на София да се присъедини към еврото през 2014 г.
"Нашата фискална дисциплина променя възприятията в Брюксел и отвъд. Надяваме се, че онези, които взимат политическите решения, ще ни оценяват въз основа на нашите действия и няма да блокират нашето влизане в eврозоната заради данъчните престъпления на други", каза Дянков.
Преди да влезе в еврозоната обаче България ще трябва да изпълни няколко критерии, свързани със стабилността на валутата, с държавния дълг, с лихвите и инфлацията, отбелязва WSJ. България ще трябва и да си осигури одобрението на лидерите на държавите от еврозоната и на президента на Европейската централна банка, припомня вестникът.
Но Брюксел трябва да реши дали да продължи разширяването насред битката да се попречи дълговата криза да погълне еврозоната, допълва WSJ.
Облаци остават надвиснали над българския икономически хоризонт. Икономиката, която отбеляза прираст от 2 процента през второто тримесечие на годината в сравнение със същия период на предишната година, все още не е отскочила толкова бързо, колкото се очакваше.
Освен това има опасения, че българската банкова система, в която всички големи гръцки банкови групи притежават филиали, може да бъде изложена на опасността на дълговата криза в Атина, пише вестникът.
Не е ясно също дали предпазливият оптимизъм на Симеон Дянков и на премиера Бойко Борисов за еврото се споделя от други политици. По-рано тази година заместник-управителят на Българската централна банка Калин Христов заяви, че България не бърза да се присъедини към еврозоната, която той оприличи тогава на "горяща сграда", припомня вестникът.
10:22 | 13.09.22 г.