Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България е една от трите браншови организации в сектора, която обединява близо хиляда малки и големи производители в сектора. Като участник в консултативния съвет по зърното към Mинистерството на земеделието, ръководството на федерацията работи активно с останалите браншови организации за въвеждане на нормативни промени, които да защитят българските производители и да насърчат развитието на малкия и среден бизнес в хлебопроизводството. В края на жътвата, когато за първи път от години беше отчетено изключително добро качество на пшеницата, разговаряме с председателя на федерацията и председател на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата Мариана Кукушева за състоянието на хлебопроизводството и за перспективите пред българските производители, които отдавна се опитват да извоюват нормативна регламентация срещу нелоялната конкуренция на сивата икономика.
- Новата зърнена реколта даде индикации за леко понижение в цените на пшеницата тази година. В същото време останалите разходи за горива, работни заплати и осигуровки продължават да растат. Как се отразяват тези промени върху себестойността на производството на хляба?
Като изключим непрекъснатото увеличение на разходите за ток, горива плюс последното увеличение на минималната работна заплата от първи септември, единственото, което зарадва хлебопроизводителите тази година беше качеството на пшеницата.
За първи път от много години насам българските зърнопроизводители масово засяха със семена, селектирани в научните институти, в резултат на което добивите и качеството на пшеница е такова, че преобладаващата част от пекарните ще произвеждат без проблеми хляб по стандарт „България“.
Това е от полза за бранша защото отпада проблемът с качеството на брашното и няма да се налага да внасяме подобрители, каквато беше масовата практика досега.
Колкото до останалите разходи, те растат лавинообразно. Въпреки че от първи юли т. г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обяви 3-процентно поскъпване на тока, редица колеги от федерацията сигнализираха, че сметките им за ток отчитат 35% увеличение. Въпросът е защо в условията на криза монополистите си позволяват да покачват крайната цена на своя продукт с цели 35%. Като добавим и увеличението на минималната работна заплата, това са допълнителни разходи за бизнеса, които са обвързани и с редица други плащания.
- Според вас, дали потребителят ще успее да понесе поредно покачване в цените, при положение, че и сега търсенето на хляб не е особено голямо?
Не бива да съдите за покупателната способност на хората по препълнените щандове с хляб в хипермаркетите защото това изобилие от хлебни изделия е резултат по-скоро на лошата практика търговците да заявяват огромно количество хляб без да им се налага забраната да го бракуват, каквато е европейската практика. В Европа никъде след 18 часа в магазините не може да се види непродаден хляб защото търговците имат право да бракуват само деформирана стока или такава с нарушена опаковка. И те заявяват малки количества, близки до реалното потребление на хляб.
В същото време в България щандовете с хлебни изделия са щандове на изобилието. Изследване на федерацията показа, че има вериги, в които се бракува 40% от доставения в рамките на един ден хляб, което е недопустимо. Хлябът се прави от стратегическа суровина, каквато е зърното.
Този продукт е произведен от три преработвателни сектора, като се започне от зърнопроизводство, мине се през мелничарство и се стигне до хлебопроизводство. И е немислимо с лека ръка тази стока да се пилее. Затова ние ще настояваме за промени в законодателството, които да задължат търговците да бракуват само деформирания хляб, за да се сложи край на това разхищение.
От друга страна за нас не е ясно къде отива този хляб, след като се бракува. Неофициално се говори, че голяма част се продава на социално слаби хора или се използва като храна на животните, но това означава, че и тук сивата икономика действа необезпокоявана.
Последните инструкции на Българската агенция по безопасността на храните гласят, че производителите на храни трябва да унищожават стоките с изтекъл срок на годност, като поемат и разходите за тяхното извозване и унищожаване. За нас това означава нови разходи, затова ще настояваме да има строг контрол по веригата, за да е ясно кой и къде транспортира бракуваната стока.
- Срещате ли разбиране от страна на Министерството на земеделито, което би трябвало да ви подкрепи при прокарването на предлаганите от вас законодателни промени?
Последната година на сътрудничество между браншовите организации и администрацията ни обнадеждава, че можем да постигнем разрешаване на проблемите в сектора. Предложението за търговската практика с бракуването на хляба е на етап обсъждане с администрацията.
Заедно с това имаме още едно сериозно предложение и то е свързано с контрола на храните, които влизат в стратата от Европейския съюз. В момента всяка стока, произведена в България, ако трябва да стъпи на пазара на която и да е държава-членка на ЕС, подлежи на задължително изследване в тяхна лаборатория. Но за европейските храни България не е наложила подобно изискване и това е пропуснато още в преговорния процес. В същото време останалите държави, в това число и Румъния, изследват влизащите храни.
Затова ние предлагаме хранителните стоки, които влизат в страната от единния европейски пазар да се изследват контролно за качеството им в акредитирана лаборатория. В момента всички браншови организации обсъждаме с Агенцията по безопасността на храните как да въведем това изискване, за да се пресече практиката на непроверен внос на хранителни продукти.
- Ще наложите ли вашите предложения, след като дори за цената на хляба не успяхте да постигнете искането си съотношението между цените на зърното, брашното и хляба да бъде 1:2:4? (През 2000 г. браншът подписа меморандум с правителството, който предвиждаше такова съотношение - бел. ред.)
Чрез това ценово съотношение през 2000 г. искахме да се гарантира нормална цена на хляба, която съответства на себестойността ни, но въпреки меморандума и досега не сме постигнали тези цени. Разбира се, това съотношение вече е отживелица, още повече че сега и производствентите разходи имат други стойности. Ако трябва да сме актуални, новата формула трябва да бъде 1 към 2 към 6.
Освен това българските хлебопроизводители са ощетени и заради високите търговски надценки на продукцията. Ако клиентът днес си купува хляба за един лев примерно, само 50 стотинки от цената се връщат в производителя. Останалите 20 стотинки е ДДС-то, другите 30 ст. остават в търговците.
Проблемът е, че с тези 50 ст. производителят трябва да плати суровината и да покрие производствените си разходи за ток, заплати, осигуровки и да връща заемите. В същото време в Европейския съюз максимумът на надценката, която слагат търговците, е не повече от 20%, а при бързооборотните стоки – не повече от 10%.
Аномалиите на българския пазар са големи. И за жалост това рефлектира основно върху производителите. Ще ви дам пример с Гърция, с чиято федерация на хлебопоризводителите ние активно си сътрудничим. В Гърция производителите никога не са подписвали меморандум с правитеството за съотношението на цените по веригата зърно-брашно-хляб защото това не е било необходимо. Защото там има грижа към дребния и среден бизнес.
В Гърция никога в централните квартали на градовете не са били изграждани големи супермаркети и вериги, както е у нас. Те са изместени по европейски модел в края на населеното място, а в централните части съществуват малките квартални хлебопекарни, колбасарници и др. С други думи там съществува здрава средна класа и тя се основава на занаятчийското производство в държави от нашия тип.
В същото време през 2007 г. в Гърция е приет и Закон за хляба, който е единствен в Европейския съюз, той е уникален. Той не касае цени, но дава ясно определение какво значи прясно изпечен хляб и какво значи хлебен продукт. Хлебните продукти се продават в хипермаркетите, а прясно изпечените хлябове, закуски и сладкарски изделия се намират в кварталните хлебопекарни.
- Видно е, че искате да промените взаимоотношенията с големите вериги. Ще го постигнете ли?
Пред свършен факт нищо не можем да направим. Големите вериги в България са в централните части на градовете. Но ще настояваме те да се подчиняват на общото европейско законодателство, което не позволява хлябът - тази стратегическа стока - да се бракува. Предлагаме да приемем един закон за лоялна търговска практика между производители и доставчици, с който да се определят и срокове за разплащане и доставки, да не се бракуват бързооборотните стоки и т. н. В съседна Румъния подобен закон съществува, докато ние още изоставаме.
Имаме предложения и в друга област – европейските субсидии. Това предложение също е продиктувано от гръцкия опит. Като питам колегите си от Гърция защо икономиката им стигна дотук, сред основните причини те посочват превръщането на субсидиите в поминък. Тези европейски субсидии, ако не са свързани здраво с правителствена програма и превантивни контролни мерки, са предпоставка да създават едно потребителско поколение, което не насърчава предприемчивостта.
Ние предлагаме държавата да предприеме превантивни мерки, насочени към това да не се допусне субсидиите да бъдат превърнати в поминък на населението, както се е случило в Гърция. В петата година от членството на България в ЕС субсидиите в България се раздават на обработваема площ вместо на събрана продукция. Време е да се промени тази практика. Според нас всички земеделски стопани, които получават субсидии задължително трябва да се регистрират по ДДС. Това ще пресече сивия сектор и ще откаже онези фермери, които смятат, че могат да получават евросубсидии, допускайки нарушения.
19:58 | 13.09.22 г.