Ще има ли пак проблем със скъпоструващото лечение за онкоболни?

Нито един кандидат не се е явил на децентрализираните търгове за лекарства в болници в по-отдалечени краища на страната. Това съобщи за Investor.bg председателят на Федерация „Български пациентски форум“ Теодора Захариева.

По думите на Захариева при такива ситуации онкодиспансерите имат право на пряко договаряне с фирми, които да ги снабдяват с лекарства. Тя обаче не знае дали това е направено.

Председателят на пациентската организация е направила запитване в Министерството на здравеопазването дали има болници в страната, чиито търгове за лекарства за редки заболявания, хормонална терапия при онкологични заболявания, диализа и лечение на трансплантирани са се провалили и очаква отговор от ведомството.

Търговете

В началото на годината здравното министерство децентрализира търга за част от скъпоструващите лекарства, които се купуват по Наредба 34. Една част от тях бяха прехвърлени към Националната здравоосигурителна каса (НЗОК). Тя започна да ги заплаща от 1 март т. г.

За останалите медикаменти Министерството на здравеопазването прие, че ще се закупуват от болниците, които сами трябваше да организират търгове, като планират броя пациенти до края на годината. Основният мотив за промяната в процедурата – пациентите да получават лекарствата си по-бързо.

Преди децентрализацията скъпоструващите лекарства се закупуваха на един търг, организиран от Министерството на здравеопазването, по прогнозни количества. Това често водеше до недостиг на лекарства, както и до забавяния в доставките.

Пациентските организации алармираха още тогава, че процедурите за провеждането на децентрализираните търгове за скъпоструващи лекарства в болниците не са юридически издържани. Организациите се опасяваха още за прозрачността на търговете, както и че има възможност върху лечебните заведения да се оказва лобистки натиск.

Обещанието на властта е от следващата година всички скъпоструващи лекарства да се отпускат по реимбурсния модел, което означава, че ще бъдат заплащани от здравната каса. За това настояват и национално представените пациентски организации. Според тях реимбурсният модел е адекватният за финансиране на скъпоструващото лечение на пациентите, тъй като парите отиват там, където има нужда от тях.

Проблемите

Теодора Захариева поясни, че в момента има проблем с онкологично болни, които се явяват на втора вълна химиотерапия. „Ако един пациент от Благоевград преди една година е провел първа вълна химиотерапия и след една година метастазира, логично е да потърси лекуващия си лекар, а не да отиде в благоевградския диспансер“, каза Захариева.

Вместо това, в момента заради организацията и финансирането на лечението много пациенти се насочват към районните им диспансери, което означава, че терапията се осъществява по постоянен адрес. Проблемът обаче е, че тези пациенти не са планирани като бюджет, поясни председателят на „Български пациентски форум“.

„Казахме отдавна, че децентрализацията ще доведе до проблем в обслужването на пациентите в средата на годината“, отбеляза Теодора Захариева.

Пренасочването на пациенти противоречи на Закона за здравното осигуряване, според който пациентът има право да избере лекар и лечебно заведение на територията на цялата страна.

В момента подобен казус има в столичната болница „Царица Йоана“ (ИСУЛ). От 27 юли т. г. официално лечебното заведение прекрати приема на онкоболни за химиотерапия заради недостиг на средства и повишен брой пациенти.

В тази връзка от Центъра за защита правата в здравеопазването алармираха, че много болници и онкодиспансери се изправят пред недостиг на средства за лекарства и пак хиляди болни ще имат проблем да получат животоспасяващо лечение.