Близо 7 милиона лева ще глътнат мерките в подкрепа на заетостта и за борба с бедността, заложени в Националната програма за реформи 2020. В този бюджет не са включени разходите на администрацията за изпълнението на мерките. Освен това, не за всички мерки, разписани в документа, са посочени и прогнозните бюджети.
Това беше обявено на проведената днес кръгла маса на тема „Какво означава Европа 2020 за България?“, организирана от Института за пазарна икономика (ИПИ).
По думите на икономистите в института Десислава Николова и Петър Ганев бюджетите на мерките са определени до 2013 г. и не е ясно „кой ще плати сметката“ след това. "Националната програма за реформи е дългосрочна, излиза извън мандата на това правителство и би следвало в нея да са заложени разумни решения", заключи изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова.
От института смятат, че политиките за изпълнение на заложените в програмата мерки не са добре разработени и адекватни. Обществените консултации по документа са направени проформа, а по крайния вариант на стратегията становища са дали само ИПИ и Икономическият и социален съвет, но не е ясно дали забележките им са отразени, посочи Костадинова.
Експертите посочват, че в документа са разписани смели начинания и са поставени амбициозни цели, но без да се коментира тяхната цена. Освен това, старите политики и планове, провеждани досега, просто са „облечени“ в нови „дрехи“. Държавата продължава да е фокусирана върху директните трансфери, т. е. - административно създаване на заетост, но не и върху по-ефективните дългосрочни мерки, насочени към подобряване на бизнес средата, посочи Десислава Николова. „Поставени са хубави цели, но са заложени грешни политики за постигането им, които ще струват много пари“, коментира Светла Костадинова.
Заетост
В Националната програма за реформи 2020 е заложено достигане на 76% заетост на населението във възрастовата група от 20 до 64 години след девет години. Според икономистите на института постигането на тази цел ще зависи в голяма степен от възстановяването на изгубените по време на кризата работни места отколкото с прилагане на държавни политики за пазара на труда. Като аргумент в подкрепа на това твърдение Петър Ганев посочи, че Сметната палата е оценила мерките за пазара на труда като скъпи и неефективни.
От института посочват, че политиката по отношение на заетостта, така както е заложена в националния план, е изцяло насочена към т. нар. активни мерки – програми за квалификация и преквалификация и субсидирана заетост. Всъщност, държавата би следвало да се насочи към подкрепа на създаването на нови работни места, като подобри бизнес климата и осигури гъвкавост на пазара на труда, коментират икономистите.
Препоръките им за увеличаване на заетостта са отпадането на излишните регулации на пазара на труда, по-малка държавна намеса при формирането на възнагражденията, въвеждането на стимули за по-късно пенсиониране, адекватната пенсионна реформа и ограничаването на разходите за активни мерки на трудовия пазар. Подобни мерки няма да струват почти нищо на държавата, заключи Десислава Николова.
Бедност
Според данни на Евростат през 2007 г. 1,6 милиона души в България са попадали в графата „бедни“, посочи Петър Ганев. На първите три места в класацията на Европейския съюз за риск от изпадане в бедност са Латвия, Румъния и България. У нас обаче са най-много хората, които живеят ва материални лишения, допълни Ганев.
В държавите от Европейския съюз хората, живеещи в материални лишения, не са много, затова и фокусът върху бедността се измества към риска от изпадане в бедност.
В Националната програма за реформи обаче мерките заобикалят решаването на проблема с бедността, тъй като боравим с понятието „относителна бедност“, изчислявана на базата на средните доходи в страната, коментира Ганев. За да се адресират по-точно бъдещите мерки, необходимо е да бъде определена абсолютната граница на бедност и да се подпомагат всички, които са под нея, заключи Ганев.
Според данните половината от застрашените от бедност в България са в трудоспособна възраст, като най-голямата част от тях са безработни. Управляващите трябва да се съобразят с това и мерките за борба с бедността да са насочени към създаване на трайна заетост. Рискът от бедност няма нищо общо с ниското заплащане на труда, коментира в тази връзка Петър Ганев.
По отношение на бедността от ИПИ препоръчват правителството да заложи в националния план за реформи до 2020 г. сериозна пенсионна реформа, ката че средствата да се насочат към наистина нуждаещите се. това може да стане като се въведе подоходен критерий, както и да се стимулира търсенето на работа, а не оставането извън пазара на труда с директни обезщетения и помощи.
Като основен извод на кръглата маса се наложи, че Националната програма за реформи е с твърде пожелателен и размит характер. Липсват предварителни оценки и анализ на въздействието на конкретните политики и мерки, създават се непазарни стимули за определени икономически сектори, няма план за последваща оценка на програмата, посочени са мерки, които нямат никакво отношение към заетостта и липсват мерки за стимулиране на бизнес средата.
Според икономистите, някои от поставените цели в националната програма не са реалистични. Пример за това са заложените средства за иновации. Финансирането за научноизследователска и развойна дейност трудно ще достигне 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), при условие, че в момента то е около 0,5% от БВП, смятат експертите.
Националната програма за реформи е създадена в контекста на стратегията Европа 2020. Европейските институции си поставят пет основни цели: постигане на 75% заетост във възрастовата група 20 – 64 години до 2020 г.; финансиране на научноизследователска и развойна дейност с 3% от европейския БВП; намаляване на вредните емисии с 20%, повишаване на енергийната ефективност с 20% и достигане до 20% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на електричество; 40% от младежите до 29 години да имат висше образование; намаляване на бедните с 20 милиона души.
България си поставя за цел до 2020 г. да повиши заетостта в посочената възрастова група с 20%; инвестиране на 1,5% от БВП в научноизследователска и развойна дейност; повишаване на енергийната ефективност с 25%; намаляване на младежката безработица до 7%; постигане на 53% заетост във възрастовата група 55 – 64 години; достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на електричество, както и достигане на дял на възобновяемите източници от 10% в транспортния сектор; 36% от хората на възраст 30 34 години да имат висше образование; намаляване на бедните с 260 хиляди души.
Основните препоръки на Европейската комисия, отправени в оценката на Националната програма за реформи от юни 2011 г., са България да намали бюджетния дефицит, да предприеме бърза пенсионна реформа, да подобри енергийната ефективност и да обвърже по-силно растежа на заплатите с производителността на труда.
16:56 | 13.09.22 г.