За една години земеделските производители, които отглеждат плодове и зеленчуци по биологичен начин или развиват екологично животновъдство, са се увеличили близо два пъти. Двоен ръст има и при регистрираните площи, съобщи Стоилко Апостолов, председател на Фондацията за биологично земеделие „Селена“.
През 2010 г. регистрираните производители, които са започнали процедури по одобрение за отглеждане на биологична продукция и тези с вече издаден сертификат, са наброявали 820 при 467 през 2009 г. Данните са на агростатистиката на земеделското министерство, като освен фермерите включва и регистрираните търговци и вносители на биопродукти.
Значителен ръст се отчита и при регистрираните площи, достигнали през миналата година малко над 25 хиляди декара. За сравнение, година по-рано площите с култури, отглеждани по екологичен начин, са надхвърляли 12 хил. дка.
„Въпреки обнадеждаващите данни на статистиката, не можем да говорим за засилен интерес към този тип производство, основно заради тежките процедури и бюрократичните спънки, срещани от хората до момента“, коментира за Investor.bg Стоилко Апостолов.
За да бъде сертифициран като биопроизводител, всеки кандидат е длъжен в продължение на пет години да оглежда кулутрите, без да използва изкуствени торове или химични продукти за растителна защита. Животновъдите също трябва да отглеждат стадата си само на високопланински ливади и пасища, които не са третирани с пестициди или други замърсители.
Нормативите допускат при борба с плевели или насекоми да се прилагат само определен вид препарати от органичен произход или да ги отстраняват механично, което изисква време и ръчен труд. Затова и разходите в биоземеделието са значително по-високи от конвенционалното производство
Проблемите на земеделците се засилват и от административните неуредици, довели до санкции за голяма част от биопроизводителите в началото на годината. След актуализацията на ортофотокартата на обработваемата земеделска земя, експертите на Държавен фонд „Земеделие“ изненадаха хората, които се занимават основно с агорекология, че притежаваните от тях имоти попадат в т.нар. недопустим слой за подпомагане по линия на директните плащания на площ.
Компенсаторните субсидии се отпускат основно на земеделци, чиито стопанства попадат във високопланински зони, за които Евросъюзът отпуска допълнителни средства. През миналата година подобни декларации са подали 1400 производители, в които попадат и биостопаните.
След наложените санкции заради площите обаче редица фермери бяха наказани. В резултат мнозина от тях вече сериозно обмислят да се откажат от бизнеса, обясни шефът на „Биоселена“.
„Хората отдавна изгубиха всякаква надежда, че могат да водят нормален диалог с администрацията“, обясни и Веселина Ралчева, председател на Асоциацията „Биопродукти“. Тя припомни, че докато останалите фермери получиха субсидиите си за 2010 г. до края на април, компенсаторните плащания за агроекология започнаха да се плащат едва в края на миналата седмица, и то само на 200 души. Общият брой на чакащите е 1400 производители.
Хората от бранша подозират, че увеличението на площите за биоземеделие през 2010 г. се дължи не толкова на засиления инвеститорски интерес към него, а заради допълнителните плащания, които се очаква да бъдат увеличени, ако Европейската комисия одобри исканото от България нарастване на компенсаторните плащания.
Съмненията са, че ще се извършва временна регистрация, за да получават няколко години допълнителните субсидии, без да развиват реално биопроизводството. „Подобни опити за нарушения провалят имиджа на българското земеделие, което пречи на останалите фермери, желаещи да развиват наистина чисти производства“, коментира шефът на фондация „Биоселена“.