ДДС „убива” евтините лекарства

България – дестинация за евтини лекарства. Това е заложено (поне на думи) в основата на политиката по формирането на цените на медикаментите.

Специална комисия определя какво да плащаме за лекарствата, като сравнява цените им в осем други евтини държави - Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания, и взима най-ниската стойност. Тя се залага като пределна цена, т. е. - никой няма право да продава на по-висока от нея, но може да прави отстъпки.

България обаче е държавата с най-евтините лекарства на ниво производител, смята Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Крайната цена за потребителя се надува допълнително не само от надценките, но най-вече от високия данък добавена стойност (ДДС). В България той е 20% - нормалната за страната ставка, прилагана за всички предлагани стоки и услуги.

Според доц. Илко Гетов от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София, цитиран от БНР, ДДС-то върху лекарствата у нас е 4 пъти по-високо от средното за Европейския съюз. Над 140 милиона лева от бюджета за лекарства на здравните институции се връщат обратно в хазната под формата на платен ДДС. По думите на Деян Денев, разходите за ДДС върху лекарствата само на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са над една пета от общия й бюджет за медикаменти.

Свалянето на ДДС – пътят към по-ниските цени

В работна група към Министерството на финансите се обсъжда възможността през 2013 година ДДС върху лекарствата да се диференцира между 12 и 16 на сто, посочи доц. Гетов на пациентски форум в Бургас. Категоричен ангажимент това да се случи обаче няма, допълни той.

Според изчисления на Денев, премахването на ДДС върху лекарствата би довело до 9% намаление на крайната цена на медикаментите. Премахването на ставката няма как да се компенсира от търговците със завишени цени, защото надценките им са регулирани и никой не може да слага по-високи, поясни директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. Оскъпяването, регламентирано в нормативната уредба, е от 18 до 22 процента.

За премахването на ДДС върху фармацевтичните продукти заговори още през 2007 г. тогавашният здравен министър Радослав Гайдарски. Позицията му беше подкрепена от най-голямата съсловна организация на фармацевти в България – Българския фармацевтичен съюз, както и от редица пациентски организации.

Оттогава досега по въпроса с намаляването на ставката за медикаментите така и нищо не се направи. От Министерството на здравеопазването посочват, че подкрепят мярката, но въвеждането й зависи от Министерството на финансите, което определя данъчната политика на страната.

Ценовата политика

Мирослав Ненчев, председател на управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, алармира, че ако цените на лекарствата, определяни от държавата, не се сравняват с цените в други страни, то те ще се повишат. Подобни сравнения обаче се правят отдавна.

Както е написано по-горе, ползваме най-ниските цени на медикаментите, заплащани с обществени средства, в Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия и Испания – държавите с най-евтини лекарства в ЕС. В Комисията по цени и реимбурсиране взимат най-ниската предложена в някоя от страните цена за дадено лекарство и я определят като пределна за България. Търговците нямат право да продават на по-висока, но могат да предложат отстъпки за сметка на оборота си. Така печелят повече клиенти.

Производителите на лекарства понякога също правят отстъпки при регистрацията за продажба на даден медикамент в страната, поясни Деян Денев. „На определени периоди от време те дават отстъпки, за да направят лекарствата достъпни за българския пациент на основание на работата с пределни цени. Има и производители, които предлагат определени лекарства само в България”, каза той.

С промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които трябва да се гледат на второ четене в здравната комисия на парламента, е заложена либерализация при ценообразуването за свободен пазар на определени лекарства с рецепта, които не се плащат от здравната каса. Тази промяна обаче ще засегне т. нар. лайфстайл продукти. Режимът за формиране на цена за медикаментите без рецепта си остава регистрация, поясняват от здравното ведомство.

По тази логика, възползвайки се от режима на пределните цени, всяка фармацевтична компания може да регистрира лекарство за продажба в България на определена цена, но чрез отстъпките в търговската мрежа то да се предлага на значително по-ниска, обясни Деян Денев. Това като цяло е добро за пациентите.

В бъдеще здравната каса също ще може да си договаря допълнителни отстъпки. Това ще стане с изменения в наредбата, по която ведомството плаща за медикаментите.

Фиксирането на цените

В последно време аптекари надигат глас за фиксирането на цените на лекарствата. Т. е. – никой по веригата за търговия на медикаменти да не може да предлага отстъпки. Според фармацевти, фирми нарочно регистрират надути цени, но всъщност преди това са взимали „бонуси”, за да си позволят да продават евтино.

Фиксираните цени със сигурност ще доведат до ръст на крайната цена, заплащана от потребителя. „При въвеждането на фиксирани цени това би означавало, че никой не може да се откаже от заложената в закона печалба”, поясни Деян Денев. „При търговията на дребно например надценките са между 18 и 22%, в зависимост от цената на лекарството. Т. е., всички аптеки в България ще работят с такава надценка. И ако някой иска да работи с надценка от 10%, това няма да бъде възможно”, каза още той.

Здравното министерство се обяви категорично против фиксирането на цените. Ресорният министър Стефан Константинов съобщи, че ако надценките се фиксират, лекарствата за крайния потребител ще поскъпнат с минимум 11 процента.

„Всички тези отстъпки, които в момента се дават от аптеки, търговци на едро, дори от производители, няма да бъдат възможни. Т. е., лекарствата биха могли да поскъпнат реално като крайна стойност”, поясни Деян Денев.

Цените в близкото бъдеще

Според Деян Денев, наблюдава се процес на намаление на цените. Той поясни, че в първите години, когато нов лекарствен продукт се предлага за продажба, целта е да се възвърнат инвестициите от периода на разработка, който продължава около 10 години.

„Тогава продуктите са на максимално висока цена, защото производителят е само един. След като изтече този период, генеричните производители може да копират молекулата и цената пада. От тази гледна точка, ако следим цената на един конкретен лекарствен продукт, единственото, което можем да видим, е че увеличение няма”, коментира Денев.