fallback

България има готовност да внася "мозъци" отвън

Обнародвани са измененията в наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в България

15:30 | 01.07.11 г. 6

Вече няма законови пречки България да приема на работа висококвалифицирани чужденци. Измененията в наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци са обнародвани в днешния брой на "Държавен вестник".

С обнародването на наредбата правителството приключи с нормативните промени, необходими за въвеждането на европейската „синя карта“ в страната.

От пресцентъра на Агенцията по заетостта съобщиха за Investor.bg, че процедурата за издаване на „синя карта“ на чужденци може да стартира през следващата седмица, когато се очаква социалният министър Тотю Младенов да я утвърди.

Български работодател, който иска да назначи чужденец, първо трябва да се обърне към Агенцията по заетостта. Необходимо е да обоснове причините за търсенето на чуждия специалист или работник, както и да осигури заплащане, поне 1,5 пъти по-високо от средната работна заплата през последните 12 месеца, гласят промените в наредбата. След като агенцията разреши на работодателя да наеме чужденеца, служителят трябва да кандидатства за виза за дългосрочно пребиваване в България.

След пет години работа на територията на Европейския съюз (ЕС), две от които в една и съща страна (в случая България), чужденецът има право да кандидатства за статут на дългосрочно пребиваване и да пътува без виза на територията на ЕС.

Как се роди идеята за „синята карта“

В края на 2007 г. Европейската комисия съобщи, че обмисля еквивалент на американската „зелена карта“. Идеята на Брюксел беше да издава документа на висококвалифицирани професионалисти от държави извън ЕС, така че да се запълнят дефицитите на пазара на труда.

В следващите 20 години Европейският съюз ще изпитва остра нужда от около 20 милиона квлифицирани специалисти, главно технически кадри, сочат изчисления на Еврокомисията.

Данни за 2008 г. показват, че малко над 5% от висококвалифицираните емигранти от страните от Алжир, Тунис, Мароко, Либия и Мавритания ( т.нар. Магреб) се насочват към ЕС. Повече от половината от тях предпочитат да емигрират в САЩ и Канада. Близо 90% от нискоквалифицираните емигранти от Магреб обаче идват в Европа.

Сред висококвалифицираните специалисти в Европейския съюз чужденците са по-малко от 2%. Техният дял в Канада е повече от 7%, а в Австралия те съставляват близо 10%.

Реално дебатите за въвеждането на „синята карта“ започнаха в края на 2008 г., по времето на френското председателство. Държавите–членки на Общността се споразумяха въвеждането на документа да се случи до края на 2011 г., но директивата влезе в сила още от началото на тази година.

На идеята за „синя карта“ се противопостави Великобритания. Лондон държи да разработи собствени критерии за наемане на висококвалифицирани чужденци.

Европейската „синя карта“ се издава на имигранти с най-малко пет години трудов стаж в съответната сфера от икономиката, без значение дали имат или нямат висше образование. За издаването на документа има допълнителни условия – кандидатът да е получил предложение за работа в страната, където отива, и да му се дава заплата 1,5 пъти по-висока от средното брутно възнаграждение за дадената държава. Всякот отделно правителство може да прецени дали да вдигне прага за договореното възнаграждение.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:55 | 12.09.22 г.
fallback