Стратегията за развитие на миннодобивната индустрия ще бъде готова до края на годината и в нея ще бъдат заложени всички принципи за устойчиво развитие на сектора. Това съобщи Диана Янева, директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) на дискусия за бъдещото развитие на миннната индустрия.
С промени в Закона за подземните богатства дирекцията беше създадена в края на миналата година като единствен орган, който да издава необходимите разрешителни за концесии. Преди това резличните лицензи се издаваха от три министерства – икономическото, на околната среда и на регионалното развитие, което силно затрудняваше бизнеса, посочиха от бранша.
В началото на юли миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков обеща стратегията да бъде написана до края на 2010 г. Въпреки че България е единствената държава в Европейския съюз, която не е подготвила този документ, администрацията все още говори за нея в бъдеще време, коментират браншовици.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че минерално-суровинната индустрия в България е недоразвита и има огромен потенциал за привличане на инвестиции. Според участниците препоръчително е да се обърне внимание на т.нар.„зелени” технологии за добив, които освен екологични предимства въздействат положително и за намаляването на здравните рискове при осъществяване на производствената дейност.
Като вариант за устойчиво развитие на бранша експертите посочват необходимостта от инвестиции, които да понижат себестойността на продукцията, да увеличат добива на полезни изкопаеми и да съкратят загубите в производството чрез пестене на енергоресурси.
Проблемите на минната индустрия
Липсата на национална стратегия за развитието на бранша се посочва от експертите като един от основните проблеми, особено на фона на задълбочаващата се суровинна криза в световен мащаб. Изчисления на европейската Главна дирекция „Околна среда” показват, че през 2050 г. добивът на природни ресурси ще бъде пет пъти по-голям, отколкото е в момента, като основна причина за това са нарасналите потребности от полезни изкопаеми. След 50 години нуждите от метални полезни изкопаеми ще се удвоят, посочи Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара.
Проф. Ради Радев от Съюза на учените в България обясни, че е необходимо да заработи и Националният съвет за устойчиво развитие, регламентиран с постановление на Министерския съвет още в края на 2006 г., който до този момент реално не функционира.
Изчисления на минно-геоложката камара сочат, че въпреки проблемите минният сектор генерира около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България и осигурява заетост на около 30 хиляди души. В свързаните с индустрията производства за заети още около 120 хиляди души, посочи Иван Андреев. За пет години в бранша са инвестирани повече от 750 млн. лв., допълни той.
В последните години обаче се наблюдават изключително лоши резултати в сектора, поясни Андреев. Статистиката на камарата показва сериозен спад в добива през 2009 г. спрямо 2008 г. С 25% са намалели получените неметални индустриални материали, с 39% - на инертните материали, с 49% - на материалите за циментовото и варовото производство и т. н. Според проф. Иван Андреев основна причина за тези резултати са лошата регулаторна рамка, административните тежести и други бюрократични проблеми.
Сериозен проблем е и незаконният добив, посочи изпълнителният директор на минно-геоложката камара. При скално-облицовъчните материали незаконният добив достига 90%, като на 10 фирми една работи открито, обясни Андреев. При инертните и строителните материали незаконният добив достига 40 – 50%.
Капацитет и ефективност на сектора
Данните на камарата показват, че България разполага със запаси от 7 вида енергийни природни богатства, 10 – метални, 77 – индустриални материали, 68 – скално-облицовъчни материали. Находищата са общо почти 600, като 260 от тях са на метални природни изкопаеми.
Износът, формиран от бранша, е в размер на 300 млн. долара на годишна база и значително изпреварва вноса. 55% от генерираната през 2009 г. електрическа енергия е добита от термалните централи, захранвани с български лигнитни въглища.
Иван Андреев допълни, че минният бранш има сериозен принос и за приходите в бюджета. От една страна постъпват приходи от увеличените концесионни такси, а от друга – миннодобивните фирми плащат сериозни данъци, включително се облагат и на тон добита руда, поясни Николай Христов, изпълнителен директор на Челопеч Майнинг.
Според Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения за България" в "Дънди Прешъс Металс", около 30% от паричните потоци на Челопеч Майнинг отиват в държавата.
Георг Тупарев, съпредседател на партия "Зелените" обаче посочи, че българската минна индустрия остава сред най-неефективните в света. Той цитира данни на Световната банка, според които ползите за местните икономики от бранша са съизмерими с резултатите в някои африкански и азиатски държави.
15:40 | 13.09.22 г.