fallback

ЕК предлага токът задължително да се отчита всеки месец, парното – на два месеца

Държавните институции ще бъдат принудени да купуват сгради и уреди от най-висок енергиен клас, независимо че са по-скъпи, предвижда новата Директива за енергийна ефективност

17:04 | 22.06.11 г.
Автор - снимка
Създател

Сметките за потребление на енергия от домакинствата да са ясни и точни, регулярно да се отразява използваната енергия, а в индивидуалните сметки да бъде отразено средното потребление при жилищата с подобна площ. Това са част от мерките в изработената от Европейската комисия (ЕК) нова Директива за енергийната ефективност, която беше представена днес в Брюксел от еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер. В София документът беше разяснен от Гергана Миладинова от генерална дирекция „Енергетика“ на ЕК.

За Investor.bg Миладинова обясни, че предложението на ЕК е потреблението на електроенергия и газ за битови нужди  задължително да се отчита всеки месец, а това на топла вода и парно отопление (през отоплителния сезон) – на два месеца. Освен това домовете трябва да имат индивидуални измервателни уреди, които да отчитат реалното потребление на енергия.

Когато е необходимо да се разпределя и „обща“ топлинна енергия, ползвана от даден блок или отделен вход, то трябва на държавно ниво да има разработена методика за начина на разпределението и съответното заплащане за отделните жилища.

Ще припомним, че електроразпределителното предприятие за София и Северозападна България "ЧЕЗ България" през 2008 г. експериментално въведе отчитане на тока на три месеца. Така за два от месеците  потребителите бяха принудени да плащат „на база“, която в повечето случаи беше по-висока от реално потребената енергия. След масови оплаквания от граждани тримесечното отчитане беше отменено, като това стана с близо година закъснение и то след продължителни съдебни дела и санкции срещу дружеството. Надвзетите суми от сметките на гражданите обаче нямаше как да бъдат върнати. 

В директивата се предвижда още, държавните учреждения и предприятия да купуват сгради, уреди и услуги от най-висок енергиен клас, независимо че са с по-висока цена. Миладинова поясни за Investor.bg, че на практика това означава следното: например, ако едно държавно учреждение възнамерява да купи даден брой печки за отопление, при обявения конкурс трябва да бъде избрана офертата на фирма, която предлага електроуреди от най-висок енергиен клас (т.е. с най-висока степен на енергоспестяване). За целта обаче в конкурса би трябвало да участват поне две фирми, предлагащи уреди от най-висок енергиен клас, за да могат цените им да се конкурират. В противен случай се избира между предложенията от следващия енергиен клас. 

С цел да се повиши енергийната им ефективност, всяка година 3% от обществените сгради с площ над 250 кв. м трябва да се ремонтират задължително, е друго изискване, залегнало в новата директива. Сега средно за ЕС този показател е 1,5%.

Компаниите, снабдяващи гражданите с електроенергия и топлоенергия, би трябвало да предлагат на потребителите методи и начини как да бъде стимулирано пестеливото потребление на енергия. Пример за това е покриване на част от разходите за саниране на сгради и др.

Освен посочените мерки, в новата директива се предлагат и мерки за намаляване на потреблението на енергия в промишлеността и в самия сектор „енергетика“. Една от тях е, при изграждане на нови топлоелектроцентрали по възможност да се строи и когенерация, за да се оползотворява отделената топлинна енергия.

Сред мотивите за изработването на новата Директива за енергийна ефективност е все по-нарастващата зависимост на ЕС от вноса на нефт и природен газ, подчерта представителят на ЕК. Според прогнозите на комисията, през 2020 г. вносът на петрол в ЕС ще достигне 93% от потреблението, а на газ -76%. 

Миладинова посочи, че директивата на ЕК ще се обсъжда от Европейския парламент и от Съвета на ЕС около година, докато се стигне до окончателния й вариант. Очакванията са, че до края на 2012 г. тя ще стане официален документ. След това ще се даде срок от една година на страните-членки да я транспонират в националните си законодателства. По всяка вероятност за повечето от мерките първоначало няма да бъдат фиксирани точни количествени критерии, чрез които да се измерва изпълнението им, а ще се даде възможност на страните-членки да ги съобразят със собствените си възможности.    

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:23 | 09.09.22 г.
fallback