"Газпром" се страхува от потенциала на находищата на шистов газ в България и останалите европейски държави. Ако първоначалните прогнози на американската компания Chevron за българските залежи се окажат верни, Русия ще понесе сериозни загуби.
Това обяви инж. Христо Казанджиев, геолог и енергиен експерт при представянето на вредите и ползите от добива на шистов газ в страната. Учени и експерти в областта на нефтодобивната и енергийна индустрия представиха становищата си повод решението на кабинета да прeдостави на Chevron дългосрочна концесия за проучване на находището до Нови пазар.
Предварителните прогнози на нефтения гигант сочат, че е голяма вероятността залежите в страната да бъдат между 300 милиона и 1 трилион куб. м. Цените, по които България внася природен газ от Русия, са едни от най-високите, а залежите на шистов газ у нас ще допринесат за енергийната независимост на страната. Това е неизгодно за Газпром и като засегната страна компанията се опитва да насажда психоза у населението, поясни още инж. Казанджиев.
По данни на Европейския център за безопасност на енергията и суровините запасите от природен газ в държавите от Европейския съюз достигат 17,67 трилиона куб. м. Шистовите находища биха се превърнали в най-сериозното предизвикателство за Русия, тъй като ЕС би могъл кардинално да промени структурата на енергийните си суровини.
Христо Казанджиев допълни, че добивите на газ и нефт от шистовите скали (т.нар. нетрадиционни „капани“) е важно за бъдещето на страните без конвенционални находища. Шистовият газ, по думите на Казанджиев, би допринесъл и за понижаване цената на синьото гориво за крайния потребител.
Въпреки съществуващите рискове добивът на шистов газ в страната е безопасен заради геологичните особености на българската територия и разположението на отделните земни пластове, поясниха и представителите на Геологическия институт към Българската академия на науките (БАН) доц. Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова. При стриктно спазване на технологиите рискът от аварии се свежда до минимум, допълниха експертите.
Дълбочината – фактор за безопасност
Основната причина за екологичните проблеми в САЩ, причинени от добива на шистов газ, е малката дълбочина, на която се намират находищата, поясниха геолозите. Докато в Щатите тя е под 2 километра, българските залежи са изключително дълбоки, от 3 до 4 км в подземните недра.
Тази дълбочина предотвратява евентуалното замърсяване на подпочвените води, разположени над шистите, които се разбиват при добиването на газа, обясни Христо Казанджиев.
По-големият риск би представлявал метанът, който се изпуска при добива на шистов газ в атмосферата, отколкото замърсяването на водите, поясниха експертите. Според Кристалина Стойкова България може да ползва опита на други държави като Швеция и Полша, които прилагат предпазни системи срещу изтичането на метан.
Радослав Наков уточни, че работата по българските залежи е на етап проучване. Предстои оценка на икономическия потенциал плюс евентуалните корекции в цената на газа, след като започне експлоатацията на находищата. Ще се оценяват и рисковете за околната среда, като тези анализи ще се включат в обширен доклад, който ще се представи на обществеността.
Сондажите в България
Само в Северна България досега са проведени над хиляда сондажа за конвенционални газови и нефтени запаси, посочи Кристалина Стойкова. Повече от 200 от тях са на изключително голяма дълбочина (3 – 4 км). Аварии досега не са се случвали.
Стойкова допълни, че тези сондажи не се различават особено от проучванията на конвенционалните находища на нефт и газ.
Христо Казанджиев добави, че през 60-те години на миналия век е имало един инцидент в Чирен при прилагането на технологиите за добив на газ от шисти. Причината била в неспазването на технологичните процеси, коите вече са преодолени.
Геолозите подкрепиха държавата в намерението й да разработи шистите, като заявиха, че ползите от добивите са много повече от вероятните рискове за хората и за околната среда.
Мнението на еколозите
Преди да се твърди категорично, че добивът на шистов газ в България ще е безопасен за хората и околната среда, е необходимо да се изчакат резултатите от геоложките проучвания, посочи Петко Ковачев от Института за зелена политика.
Не е известно и какви ще бъдат разходите на вода и енергия за добив на единица шистов газ, допълни Ковачев. От института проучват дали в САЩ и Франция, която е забранила със закон добива на шистов газ, има подобни изчисления.
Не е доказано категорично и че включването на шистов газ в пазарния микс от енергийни суровини ще доведе до падане на цената за крайния потребител, допълни Ковачев. Това зависи от добитите количества, както и от технологията на сондиране.
Всеки добив уврежда сериозно околната среда, които за да бъдат неутрализирани, държавата прави съответните разходи, смята още Ковачев.
Единствените по-сериозни екологични последствия от добива на шистов газ са установени в САЩ, където е имало замърсяване на питейната вода в няколко американски региона. Това накара Агенцията за защита на околната среда в САЩ да преразгледа технологията за добив. В Питсбърг се стигна и до забрана за сондажи в прилежащите към града територии, след като компанията-проучвател отказа да даде информация какви химикали използва при разбиването на скалите.
Администрацията на президента Барак Обама през април т.г. взе решение да преразгледа плановете на правителството на Джордж Буш-младши за разработването на нефтовите шисти и находищата на катранени пясъци в три американски щата – Колорадо, Юта и Уайоминг.
Малко преди да бъде оповестено това решение, Университетът Корнел съобщи, че според изчисленията на учени при добива на шистов газ се отделят огромни количества метан с 20 пъти по-висока енергийна стойност от въглеродния диоксид. Изводът на учените е, че отпечатъкът на шистовия газ върху природата е много по-голям от отпечатъка при разработването на конвенционални находища.
Във Великобритания преди около месец се случиха няколко слаби земетресения в райони със сондажи за шистов газ. Работата по проучванията спря и в момента се чака становището на британското геологическо дружество.
В началото на годината Еквадор осъди Chevron за 8 милиарда долара за причинени замърсявания в амазонската джунгла при сондажи през 70-те и 80-те години на миналия век. Компанията обжалва съдебното решение и отказва подробен коментар извън обичайните лаконични съобщения.