38 неправителствени организации и инициативни комитети от селата Попинци, Баня и Бъта ще изпратят жалба до Европейската комисия (ЕК) и в Комисията по петиции в Европейския парламент заради "безнаказаното замърсяване на околната среда през последните 20 години от медодобивния комбинат "Асарел Медет" в България", съобщи за Investor.bg Константин Дичев от Гражданското движение за борба с организираната политическа престъпност (ГДБОПП). Сред жалбоподателите са Гражданското сдружение срещу минното замърсяване и базираната в Пловдив Коалиция за антикорупция, водена от адвокат Христо Николов, както и Душана Здравкова, бивш член на Европейския парламент и дългогодишен съдия.
Според жалбата в резултат на дългогодишната дейност предприятието периодично изпуска тежки метали и реагенти в басейна на река Луда Яна. Хората ползват питейна вода от кладенци, разположени върху терасата на силно замърсената река „Луда Яна”, обработват и поливат земеделските си земи със същите замърсени води.
Потърсени за информация от Investor.bg, от "Асарел Медет" до този момент не предоставиха своята позиция. Единственият кратък коментар на Тони Наплатанов, един от говорителите на комбината, е, че написаното в жалбата не отговаря на истината.
В документа се настоява за назначаване на арбитражна комисия от независими български и чужди експерти, геолози, инженер-геолози, хидрогеолози, която да направи експертна оценка за ефективността на цялостния работен проект на "Асарел Медет" и неговото изпълнение, както и да се обследва река Луда Яна и притоците й и прилежащите земеделски земи.
Според еколозите отровите, изпускани от комбината, постепенно са изменили целия химичен състав на почвите, повърхностните и подземни води и на биологично разнообразие в долината на река Луда Яна. Проектно не са решени въпросите на дренирането на дъждовните, технологичните и дори отпадните битови води в "Асарел Медет".
В резултат трите реки в обхвата на комбината – Асарелска, Панова и Люлековица - притоци на Банска Луда Яна, са замърсявани непрекъснато от изтичане на разтвори и окиси на тежки метали, химикали и реагенти.
Друг проблем са и залповите замърсявания, като само за 2010 г. предприятието два пъти залпово замърси реката безнаказано, твърдят еко организациите.
Според жалбата основните проблеми при експлоатацията на комбината, които не са решени, са:
- Реките Панова и Асарелска, притоци на Банска Луда Яна. непрекъснато се замърсяват от минната дейност на рудника и обогатителната фабрика „Асарел” и прилежащите й обекти – пътища, площадки, транспортни машини, съоръжения, спомагателни, промишлени и обслужващи цехове. На тях няма изпълнени мероприятия и пречиствателни съоръжения.
- Частта на микробиологичната инсталация, отвала от окисни и извънбалансови руди, са с обем от няколко десетки милиона тона руда. В основата на отвала не са изпълнени никакви хидрогеоложки и инженер-геоложки изолационни мероприятия за избягване на дренирането в почвите на технологично киселите води с богати на метали разтвори от мед, желязо, манган, също реагенти и др. В резултат на безпрепятственото дрениране на технологичните води, от 20 до 25% от денонощния и годишен баланс се губят – дренират под закислявания отвал и изтичат в локални пукнатини и разломи неконтролируемо. По стария проект денонощната циркулация на тези технологични води е 5000 м куб. м, а по новия проект са 10 000 куб. м.
- Поради изменение на кондициите, тоест изземане на руди с по-високо съдържание за обогатяване и изхвърлянето на по-бедните, като окисни и извънбалансови руди за микробиологично изслужване, се увеличава обема на самия отвал. Районът, в който се намира отвалът, е с очевидно неустойчив ъгъл на откоса, което води до формирането на чести непредвидими свличания и порои, свързани в изнасяне на глинесто-праховите компоненти при силни дъждове.
В такива случаи възникват тежки промишлени аварии и замърсявания на река Асарелска и Луда Яна, както два пъти се случи само за 2010 г. За последно това стана през юни миналата година, когато стотици измрели риби са изплували по поречието на река Банска Луда Яна. Тогава цветът на реката стана кафяв, а над нея се носеше неприятен мирис, разказват от Ловно-рибарското дружество в панагюрското село Баня.
Тогава "Асарел Медет" изпрати официално становище, според което в предприятието не е имало производствена авария. "Констатирано е, че вследствие на поройния дъжд е увеличен повърностният отток и отводнителните съоръжения са частично запълнени със скална маса и утайки. Временно са прокопани канавки и се работи по засегнатите участъци и в момента на проверката е преустановено изтичането на повърхностни и дренажни води към река Асарелска", се казва в становището на комбината.
Стоян Ножделов от Ловно-рибарското дружество в панагюрското село Баня разказа за Investor.bg, че "Асарел-Медет" редовно използва подобни силно дъждовни дни, за да изпуска натрупаните в хвостохранилището отрови.
Такива аварийни-залпови изпускания на флотационен пулп и меден концентрат от обогатителната фабрика в Асарелска река, оттам в бившия язовир на АПК, превърнат според екологичните организации незаконно в хранилище на минни отпадъци, и директно в Банска Луда Яна, се случват периодично. Изпълнителният директор на "Асарел Медет" Лъчезар Цоцорков нарича тези залпови замърсявания "инциденти". Промишлените аварии от лятото и зимата на 2010 г. пък се дължали на природни катаклизми и лоши подизпълнители.
Цоцорков се оправдава и с факта, че ръководеното от него дружество е изпълнило всички проекти по опазване на околната среда.
В съществуващия проект на комбината за опазване на околната среда обаче не са предвидени съоръжения, които да предпазват населението от природни бедствия, залпови замърсявания и не се гарантира опазването на околната среда, контрират потърпевшите.
"Въпреки заплахите срещу живота и здравето на хората МОСВ престъпно утвърждава проекта", пише в жалбата до ЕК. "Поради тази причина поискахме работния проект на микробиологичната инсталация, за да обосновем причините за редовните замърсявания – лош проект, или лошо изпълнен такъв, но директорът отново отказа да го предостави. Това е грубо незачитане правото на засегната общност да получи информация от замърсителя за състоянието на околната среда и причините за замърсяването", пише още в официалния документ.
Според еколозите единственият резултат от проверките на МОСВ са глоби с незначителна сума, а в официалните комюникета на екоминистерството се цитират твърденията и резултатите от вътрешния мониторинг на предприятието, което се явява конфликт на интереси.
В жалбата се настоява ЕК да задължи правителството да назначи арбитражна комисия от независими български и чуждестранни експерти, инженер-геолози и хидрогеолози от Международната група по инженерна геология с представителство и в нашата страна - Българската национална група по инженерна геология. "Надяваме се така да се осигури прозрачност, да бъде премахнат политическият чадър над собствениците на "Асарел Медет", а предложените от комисията препоръки да бъдат приети от цялата общественост и задължителни за изпълнение от страна на правителството и предприятието", се казва в документа. Потърпевшите искат и разследване за замърсените земеделски земи, за пропуснати ползи от некомпенсираните и унищожени 11 000 дка земи и гори при производството.
19:34 | 11.09.22 г.