Какви са приликите и разликите между новия и стария закон за ВЕИ?

Новият Закон за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) влезе в сила от 3 май. Част от залегналите в него норми и изисквания са близо до тези в предишния, но имаше и изменения, направени в последния момент при гласуването в парламента. В крайна сметка законът е факт и трябва да се спазва, макар че не всички представители на бизнеса за производство на енергия от ВЕИ са доволни от (част) от клаузите в него, същото се отнася и за други сектори на икономиката.

Основните разлики от юридическа гледна точка между предишния и сегашния Закон за ВЕИ бяха представени на икономически форум в София от адвокат Николай Кискинов.

В новия закон се предвижда всяка година да има т.нар. процедура за разпределение на капацитета на електрическата мрежа. При нея Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобрява планираните за следващата календарна година максимални електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към електрическата мрежа на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ по зони на присъединяване, нива на напрежение и видове възобновяеми източници. Това означава, коментира адвокатът, че инвеститорите в мощности с ВЕИ ще се съобразяват с капацитета на мрежата, т.е. при много желаещи не е гарантирано присъединаването им за дадения период.

В предишния закон присъединяването трябваше да е своевременно, но то така или иначе се съобразяваше с възможностите на Националната електрическа компания (НЕК) или електроразпределителните предприятия (ЕРП), въпреки че по принцип беше гарантирано.

Съществена новост е изискването производителят на ток от ВЕИ да заплаща за присъединяване на изграждания от него енергиен обект при сключването на предварителен договор за присъединяване цена в размер на 25 000 лева за всеки мегават (MW) инсталирана мощност за съоръжения до 5 мегавата и 50 000 лева – при по-голяма мощност. Въпросната цена за присъединяване се заплаща на енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителната мрежа (т.е. НЕК или ЕРП), което е длъжно да извърши присъединяването в определения в договора срок.

Подобни изисквания под една или друга форма има залегнали и в законовите разпоредби на европейските страни, в някои случаи много по-строги от нашите.

И в предишния, и в сегашния Закон за ВЕИ съществена част касае начина на определянето на преференциалните цени за изкупуване на произведения от ВЕИ (слънце, вятър, биомаса, вода) ток, както и периода на прилагането на тези преференциални цени.

Основният метод, по който се определя преференциалната изкупна цена на тока от ВЕИ е същият, но за разлика от преди, сега намалението на цената всяка година може да е според преценката на ДКЕВР, а не само до 5%. Намалението на цената е заради поевтиняването на съоръженията за производство на електроенергия от ВЕИ, особено на соларните панели, които сега са най-скъпи.

Според новия закон срокът на задъжително изкупуване на ток от слънце е 20 години (преди беше 25 години), от биомаса – също 20 години (при предишния вариант беше 15 години), а при останалите мощности с ВЕИ – 15 години.  

Адвокат Кискинов отбеляза, че в разглеждания в момента в парламентарните комисии проект на Закон за земеделските земи, в частта касаеща ВЕИ, в първоналния вариант се забраняваше разполагането на вятърни и слънчеви паркове върху плодородните земеделски земи, т.е. категории І до ІV.

Сега обаче има и вариант, при който тази забрана да важи само за слънчевите панели, но не и за вятърните паркове, мотивите за което не са ясни. Предложението на Министерството на земеделието е забраната за строеж на съоръжения с ВЕИ да е пълна за плодородните земи. Имаше и преложения на представители на земеделския сектор тя да се  разпростре и за част от по-неплодородната земя. Ограничения за разполагането на съоръжения с ВЕИ има и в Европа. 

Новият закон насърчава производството на ток от ВЕИ за „собствени нужди“, като това може да стане най-вече чрез слънчеви панели, монтирани на сравнително големи къщи и други сгради, обърна внимание адвокакът.

От друга страна, при проектите с ВЕИ, които са реализирани с финансиране по грантови схеми, преференциалните цени са по-ниски отколкото тези при подобни проекти, финансирани на общо основание. Презумцията тук е да има равнопоставеност, т.е. проектите, ползвали облекчено финасиране още при реализацията си, да не ползват едновременно и високи преференциални цени. Investor.bg кани всички, които се интересуват от инвестициите във възобновяема енергия, на следващата среща на Клуб Investor.bg. Тя ще бъде посветена именно на въпросите около ВЕИ-сектора. Повече информация може да получите тук.