Преговорите между Националната електрическа компания (НЕК) и корпорацията Росатом (в чиято с структура влиза изпълнителят на проекта Атомстройекспорт) по проекта АЕЦ Белене продължават, предполага се интензивно, защото очакванията са до началото на юни да бъде изготвен окончателният договор за строителството на централата. Доколкото е известно, разговорите касаят основно крайната цена за изграждането на АЕЦ Белене. От руска страна предварителните данни се, че се държи на цена от около 6,3 млрд. евро. От наша страна, поне официално, до момента не е обявено на каква цена държим при воденото на преговорите. Но освен цената като абсолютна сума, има значение кой ще я плати.
За цената на АЕЦ Белене, за цената на електроенергията от бъдещата централа и значението на проекта за енергетиката на страната коментар за Investor.bg прави Валентин Стоянов, главен експерт към парламентарната Комисия по икономика и енергетика.
Цената на тока от АЕЦ Белене
Според различни сценарии и допускания цената би могла да се движи от 3,7 до 16,1 евроцента/КВтч. Тези проучвания обаче обаче се разглеждат при консервативен сценарий.Така например се приема, че минималната лихва по финансирането на проекта „Белене” е 5%. По неофициална информация обаче, цената на финансиране, предлагана от Росатом, е 4%.
Друго допускане е, че минималният срок на експлоатация на ядрената мощност е 40 години. За реактори от поколение „III+” обаче, този срок е 60 години. Допуска се също, че разполагаемостта (използването на инсталираната мощност за производство) е 90%. Тя обаче най-вероятно ще е по-голяма – около 92%.
При посоченото проучване не се отчита и факта, че е възможно мощността на всеки от двата ядрени реактора да е 1200 мегавата, а не 1000 мегавата (както е в първоначалния проект), което би направило работата на централата още по-ефективна.
Друго допускане, на база на което се определя рамката за прогнозна цена, е, че строителството на нов ядрен блок ще продължи между 3 и 7 години. Тук може по-скоро да очакваме долната граница с оглед високата степен на готовност от страна и на изпълнителя и на българските подизпълнители.
Финансиране на проекта
Една от основните спекулации около проекта за изграждане на АЕЦ „Белене” е тази, че новата централа щяла да се строи с пари от държавния бюджет и че сметката ще бъде платена от българското общество. Това твърдение е по-скоро спекулативно, отколкото некомпетентно, и целта му е да окаже психологически натиск върху данъкоплатците.
Каква обаче е реалността около финансирането на проекта. АЕЦ „Белене” ще бъде построена от и ще е собственост на проектна компания, създадена специално за тази цел. Без да се „наливат” пари от бюджета. В бъдещото търговско дружество делът на българската страна се предвижда да бъде 51% и да е собственост на Националната електрическа компания (НЕК).
Най-вероятно финансирането ще бъде структурирано в съотношение 30/70 или 20/80 – собствен капитал/привлечен капитал (предположение на автора – б. р.) В капитала на проектната компания следва бъде апортирана сертифицираната пллощадка на централата, доставеното оборудване и друга техника, сграден фонд и т.н. Всичко това може да бъде оценено на около 1 милиард евро и по този начин въобще да не се стигне до инвестиране на каквито и да е допълнителни средства от НЕК.
Последното означава, че вече е приключило влагането на паричен ресурс от българска страна или, че в най-неблагоприятния случай то ще бъде сведено до абсолютен минимум. Тоест, от чисто финансова гледна точка българският участник вече е приключил с преките финансови ангажименти към бъдещата централа. Това трябва да стане ясно веднъж завинаги.
Освен че по никакъв начин в Белене няма да бъдат инвестирани пари от държавния бюджет, а само в краен случай минимални суми от страна на НЕК, държавата няма да се ангажира и с издаване на гаранции, което вече беше официално обявено. А както знаем, прекомерното увеличение на държавните гаранции може да доведе до намаляване на кредитния рейтинг. Електроенергията от бъдещата АЕЦ „Белене” няма да се изкупува по преференциални цени, както е при тока от възобновяеми енергийни източници. Нещо повече – няма да има какъвто и да е договор за дългосрочно изкупуване на тока от централата, който да „тежи на плещите” на българския потребител (това се решава по принцип от самата компания в зависимост от пазарните условия, възможно е да има дългосрочни договори с частни компании).
Това означава, че енергията директно ще се предлага на свободния пазар, както и че целият проект е изцяло пазарно ориентиран. А това е нещо, което бяхме забравили като концепция поне през последното десетилетие. През целия този период всички инвестиции в конвенционални или други генериращи мощности бяха базирани на идеята за гарантирано дългосрочно изкупуване на тока по доста благоприятни за инвеститорите цени. Дори и когато това не е съвсем от полза на потребителите. Затова е много важно енергетиката ни да се върне към пазарното начало, а не да върви по „светлия път” на субсидиите.
Изводите
Дали да имаме нова ядрена централа, преценяват българските политици. Никой не трябва да си измива ръцете със съвети на консултанти и политически натиск. Едно обаче трябва да е ясно. Нова АЕЦ няма да се строи с пари от бюджета и сметката няма да бъде платена от данъкоплатците. Инвеститор няма да е обществото, а проектна компания, която нито ще търси държавни гаранции, нито ще иска договори за гарантирано купуване на енергията на преференциални цени.
Нещо повече. На все по-окрупняващия се и либерализиран европейски енергиен пазар българските АЕЦ ще се конкурират на енергийната борса с вятърните централи от Дания, полските ТЕЦ и гръцките газови централи. Нека тогава пазарът прецени кой е по-конкурентоспособен, включително чия енергия е по-евтина.
Аналогиите невинаги са подходящи, но могат да бъдат зададени няколко въпроса. Изплати ли се инвестицията в АЕЦ „Козлодуй” за четири десетилетия? Тук отговорът и на най-големите критици на ядрената енергетика е положителен. За тази цел бяха ли нужни субсидии, преференциални цени и дългосрочни договори за гарантирано изкупуване на тока? Не. Защо тогава в енергетиката никой не говори за конкуренция, пазар и цени, а само за субсидии, подпомагане и гарантирано изкупуване?
Същите въпроси и отговори са приложими към проекта „Белене”, защото той е пазарно ориентиран и няма да бъде изплащан от гражданите нито в качеството им на данъкоплатци, нито в качеството им на потребители чрез изкуствено завишаване на цените. Дано това бъде осъзнато веднъж завинаги.
Други български централи могат да станат „жертви“, т.е. да бъдат затворени не заради нова ядрена мощност, а поради липсата на инвестиции, както и на много по-строгите екологични стандарти в Европейския съюз, касаещи големите горивни инсталации (ТЕЦ с мощност над 50 MW).
И накрая, нека и тук не пропускаме темата за пазара. Има бъдеще този, който предлага по-атрактивни цени, базова енергия при непрекъснати доставки и същевременно не отделя вредни емисии. А времето на субсидиите за енергийни компании на гърба на потребителя безвъзвратно ще трябва да си отиде един ден.
16:13 | 13.09.22 г.