Как общините въведоха туристически данък и защо размерът му се различава в пъти

От началото на април влезе в сила облагането на туристическия бранш с т.нар. туристически данък, който идва на мястото на съществуващата до миналата година туристическа такса. За разлика от таксата, която се плащаше в зависимост от (декларирания) брой на туристите и нощувките им, туристическият данък се плаща „твърдо“ върху 30%-на заетост на легловата база на дадения хотел (къща за гости).

Тъй като въпросният данък е общински, законът предоставя правото на общините да определят размера му. Не са посочени обаче критерии как да става това, нито са поставени изисквания например данъкът да е по-висок за хотели от по-висока категория.

Затова общините определиха размера му, както намерят за добре, т.е. както коментираха представители на туристическия бранш, в голяма степен според това на тях какви средства за общинските бюджети са им необходими. И така на практика се оказа, че в много случаи именно по-бедните общини, където се предполага и че туризмът не е чак толкова развит, определиха по-високи стойности като данък на легло в туристически обект.

Както се очакваше, в София като цяло туристическият данък е най-висок, със средна стойност от 1,8 лв. на легло. Същевременно хотелите в столицата от първа до пета категория се облагат за годината със следния „данък на легло“: 0,6 лв., 1,2 лв., 1,8 лв., 2,4 лв., 3 лв. (най-високият определен туристически данък в страната), сочат данни, предоставени на Investor.bg от Българската туристическа камара.

След София най-висок е туристическият данък в Бургас и Стара Загора – средно по 1,6 лв. на легло.

От друга страна, разгледано според категорията хотели, въпреки че данъкът в София за хотелите „четири звезди“ и „пет звезди“ е най-висок, при „три звезди“ данъкът е най-висок в Бургас (2 лв.), а при „две звезди“ и „една звезди“ - в Стара Загора, съответно 1,5 лв. и 1,2 лв.

Трети по големина данък ще плащат хотелите в Благоевград и Плевен – средно по 1,2 лв. на легло.

За най-големия морски град (и трети в страната) – Варна, средната стойност на туристическия данък е почти наполовина по-ниска (0,82 лв.) от тази в Бургас.

В Пловдив средната стойност на туристическия данък е само 0,59 лв., т.е. той е един от ниските в страната. Във втория по големина град у нас за хотелите „една звезда“ данъкът е 0,2 лв. на легло, а за „пет звезди“ - 1 лв.

На почти най-нисък туристически данък се радват хотелиерите в Созопол (средно 0,34 лв.).

В Несебър обаче туристическият данък е само 0,20 лв., и то за всички категории хотели. В същото време от туристическите селища по Черноморието (без големите комплекси), Несебър е от тези с най-високи средни цени на нощувките и на лятната почивка като цяло. Това значи, че общината на практика почти е освободила от туристически данък хотелите на нейна територия, особено при „добрите“ летни сезони. От общината изглежда разчитат на попълване на бюджета си главно от други пера, а също така и на факта, че макар и нисък, данъкът ще бъде събиран от много хотели.

В случая може да се даде следният пример с хотел с приблизително 100 легла от категория „три звезди“. Този хотел в Несебър ще има туристически данък от 2200 лв. годишно. Докато хотел от същата категория и същата леглова база в Добрич (където данъкът е 1 лв.) ще плати 11 000 лв. (Изчисленията са направени с малки закръгления на сумите.)

Що се отнася за зимните ни курорти, в Самоков (и Боровец) туристическият данък е 0,7 лв. за категориите хотели от „една“ до „четири звезди“, а за „пет звезди“ - 1 лв. В Банско средната стойност на този данък е още по-ниска (средно 0,54 лв.), започвайки от 0,2 лв. за категория „една звезда“ и покачвайки се до 1 лв. за „пет звезди“.

От Българска туристическа камара вече обърнаха внимание на „несправедливостта“ при облагането с туристически данък, която според тях се дължи основно на стремежа на държавата за повишаване на събираемостта му.

Председателят на Туристическата камара проф. Цветан Тончев коментира за Investor.bg, че имайки предвид мнението на голяма част от бранша, от камарата са изготвили някои конкретни предложения.

В тях се визират диференцирани ставки при прилагането на туристическия данък, като при това той се прилага на основата на брой стаи в хотелите, не на легла.

Въпросните предложения за изчисляването на годишния туристически данък основно са: -данъкът да бъде върху 25% заетост на стаите при целогодишно работещите хотели (спа, градски) и тези от „три, четири и пет“ звезди на Черноморието; -данъкът да е върху 15% заетост на стаите при „семейните“ хотели („къщи за гости“) и хотелите на „втора линия“ на Черноморието, а също и тези в планинските курорти; -данък върху 10% заетост да плащат всички останали малки хотели „една“ и „две“ звезди, „къщи за гости“ във вътрешността на страната, „селските“ хотели.

Би могло да се добави, че с цел по-голяма „справедливост“, не е излишно законово да се определи и начинът на определяне на туристическия данък, т.е. размерът му на легло (стая) да е обвързан с друг финансов показател от дейността на общината. Другият вариант е да се определи в какви границите би могъл да варира данъкът в зависимост от категорията на хотела, като за по-високите категории хотели (поне) горната граница е по-висока от тези с по-ниска категория.

От Туристическата камара са пресметнали, че новите данъчни оценки на хотелите в големите градове вдигат данъчната тежест за много хотелиери там. Според разчети на бранша актуализираната данъчна оценка на хотелите в София, в зависимост от това в кой район се намират, е скочила спрямо миналата година до 7 пъти. В Плевен посоченото повишение е 4-5 пъти, а в Пловдив – около 2 пъти.

От бранша дават пример, че хотел „три звезди“ в София, за който данъчната оценка за миналата година е била 8 млн. лв., за тази е 54 млн. лв., т.е. облагаемата основа е няколко пъти по-висока.

Според друг пример за София, докато за миналата година даден хотел „три звезди“ е платил данък „сгради“, такса „смет“ и туристическа такса (сега данък) общо 41 300 лв., тази година общата сума на тези три данъка е 111 хил. лв.

Ако се вземе за пример даден хотел „три звезди“ в Бургас, който за миналата година е платил общо по трите посочени данъка 16 500 лв., за тази година тяхната сума ще е над 33 хил. лв.

Както е ясно, има какво още да се обмисля при данъчната политика в областта на туризма, а и не само там. Въпросът е не толкова данъците да са ниски, а да са определени така, че да са съобразени с обективните икономически обстоятелства.