АЕЦ Белене ще се строи, заяви преди дни премиерът Бойко Борисов. Това обаче, по думите му, може да стане при условие, че държавата няма никакви финансови ангажименти и си осигури мажоритарен дял от 51% в бъдещата атомна централа.
Вчера министър-председателят съобщи, че дори се обсъжда идеята – при положение че се договорим с Росатом – мощността на двата реактора на бъдещата АЕЦ Белене да се увеличи от 1000 на 1200 мегавата чрез замяна на турбините им с френски.
Идеята има място за обсъждане, коментираха енергийни експерти, като се има предвид, че след няколко години необходимостта от електроенергия у нас ще се увеличи, а част от сега работещите топлоелектроцентрали ще излязат от експлоатация.
Засега окончателната цена на АЕЦ Белене още не е определена, нито е структурирана собствеността в бъдещата централа. Тези въпроси бяха обсъждани през цялата 2010 г. Очаква се решението да бъде намерено в близките седмици или месеци.
Въпреки че токът от АЕЦ Белене вероятно ще струва малко по-скъпо от първоначалните предвиждания, той ще е доста по-евтин от произведения от всички други видове централи, а спрямо соларните централи цената му ще е до 18 пъти по-ниска, заяви самият Бойко Борисов.
Безопасността на ядрените централи след събитията в Япония ще бъде издигната на още по-високо ниво, включително чрез укрепването срещу сеизмична активност, което ще е от полза при строителството на АЕЦ Белене.
А и при положение, че Турция смята да построи три ядрени централи за следващите 10 години (първата ще се строи от руснаци, а втората от японци), България така или иначе географски предстои да се намира съвсем близо до ядрени съоръжения.
Своите виждания за технически и финансови аспекти преди строителството на АЕЦ Белене, на които би трябвало да бъде намерен отговор, коментираха за Investor.bg Илко Йоцев и Лъчезар Богданов.
Илко Йоцев - бивш зам.-министър на енергетиката
Бъдещото строителство на АЕЦ Белене, разбира се, е много хубава новина. На всички е ясно, че руските технологии за ядрени реактори са много добри, а ние имаме ядрени специалисти на световно ниво.
Според мен обаче самото строителство трудно би започнало да се изпълнява още тази година, защото още не са решени някои важни организационни въпроси, включително и акционерната структура на компанията за строителство на централата.
Друг важен въпрос е сключването на дългосрочен договор за изкупуване на дадена част от електроенергията на АЕЦ Белене. Бих казал, че при такива големи проекти това е почти задължително условие, независимо дали договорът за изкупуване е с българска компания – да кажем НЕК, или с чуждестранна.
Друг въпрос, на който към момента като че ли не се обръща достатъчно внимание, е изграждане на подходяща мрежа за пренос на електроенергия. Ще отбележа, че по времето, когато се предвижда да бъде изградена АЕЦ Белене, вече ще има не малко мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – предвид изискванията на ЕС за 16% енергия от ВЕИ (вятър, слънце, биомаса, малки ВЕЦ) в крайното потребление до 2020 г.
И въпреки че междувременно ще излязат от експлоатация някои остарели топлоелектрически централи, ще е необходима съвременна мрежа от т.тар. тип „умни мрежи“ (smart grid).
Популярно казано, тези мрежи позволяват „складиране“ на електроенергия за определени часове от денонощието, когато има излишък, за да може да се ползва през други, когато е необходима. Защото, както знаем, соларните централи произвеждат ток само при слънчево време, а вятърните паркове – при наличие на вятър. А с „умните мрежи“ ще се повиши ефективността при електропотреблението като цяло.
Част от „умните мрежи“ са композитните (инвар) проводници, които смятам, че трябва да заменят голяма част от настоящите далекопроводи. Без да навлизам в технически подробности ще отбележа, че инвар проводниците издържат на двойно по-високи температурни графици от обикновените, следователно и на двойно по-високо натоварване при преноса на електроенергия.
Това означава, че смяната на настоящите далекопроводи с композитни (които сами по-себе си са по-скъпи) би станало по-бързо и би излязло по-евтино, отколкото да се изграждат изцяло нови трасета с обикновени далекопроводи, включително и с електрическите стълбове.
Що се отнася до стойността на изграждане на „умните мрежи“, то според най-обща оценка на японски специалисти, за нашата страна тя ще е поне 600-800 млн. евро общо в рамките на няколко години. Личното ми мнение е, че с общи усилия бихме могли да се справим.
Лъчезар Богданов – Industry Watch
Преди започване на строителството на АЕЦ Белене трябва да се отговори според мен на някои основни въпроси по отношение на финансирането.
Единият, след като държавата няма пряко да участва със средства в АЕЦ Белене, ще бъдат ли дадени под някаква форма държавни гаранции. Премиерът вече обяви, че държавата няма да се ангажира с държавни гаранции.
Както се очертава в такъв случай, бъдещата компания за строителството на АЕЦ Белене, която предстои да бъде създадена, би трябвало да си осигури финансиране чрез заем.
Имаше и вариант финансирането да бъде осигурено от Росатом, което руската компания сама предложи, не знам дали този вариант продължава да е валиден.
По принцип обаче, когато се взимат големи кредити за осъществяване на крупни проекти, банките ги отпускат с по-ниски лихви при осигурени държавни гаранции.
Другият въпрос, който трябва да е ясен, е дали и с кого бъдещата АЕЦ Белене ще има дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия. Обикновено всеки производител на електроенергия, особено големите централи, се стреми да сключи дългосрочен договор за част от произведения ток, за да има гарантирани продажби.
Въпросът е дали в случая договорът ще бъде сключен с НЕК или с друга енергийна компания. А и трябва да се има предвид, че така или иначе част от електроенергията би трябвало да се продава на свободния пазар.
Ще добавя, че според мен би могло да се обмисли как да се намери баланса у нас при сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, т.е. какъв дял от произведената електроенергия от голяма електроцентрала може да се продава по дългосрочни договори.
00:44 | 11.09.22 г.