ИПИ: Цената на АЕЦ Белене може да се окаже двойно по-висока от коментираната

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи резултатите от проведена независима оценка за ползите и разходите по изграждане на АЕЦ Белене.

От института се позовават на Електроенергийния и мощностния баланс на Република България към 2020 г. и 2025 г., според който наличните генериращи мощности, включително планираните, изключват необходимостта от други такива, ядрени или конвенционални електроцентрали. Необходими са обаче институционална подкрепа и контрол за съхраняване на наличните мощности – АЕЦ „Козлодуй” – блокове 5 и 6, ТЕЦ „Варна”, ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица-3”, ТЕЦ „Русе” – блокове 3 и 4. Според Института за пазарна икономика това е признание, че АЕЦ „Белене” не е необходима за покриване на вътрешното електропотребление в страната към 2020 г. и даже до 2025 г.

Практиката на страните от ЕС показва, че рехабилитираните с наличен физически ресурс мощности са значително по-ефективни от новоизгражданите, независимо от енергоносителя, както и че отложените капиталовложения за ново строителство, особено в период на криза, могат да бъдат използвани с много по-голяма възвръщаемост, отколкото в енергетиката.

От ИПИ припомнят, че площадките за изграждане на АЕЦ трябва да отговарят на много изисквания за безопасност. Поради това броят им е ограничен, особено в Европа и Северна Америка. През 1990 г. изследване на БАН прави извода, че „за площадка Белене сеизмичната заплаха е твърде висока, което налага отказ от изграждането на АЕЦ на нея”.

Прегледът на изградените и проектираните АЕЦ на територията на ЕС показва, че няма нито една в зона с толкова висока сеизмичност като тази на „Белене”. Този факт е установен през 1984 г. от БАН.

В анализа на ИПИ е обяснено, че след завършване експлоатацията на АЕЦ остават сгради и конструкции, които съдържат или са силно замърсени с радиоактивни вещества. Демонтажът, разрушаването и почистването им, обработката и съхранението, изисква огромни средства, които са 10-15% от началните разходи. За АЕЦ Белене няма информация на колко са оценени тези разходи и как ще бъдат набирани. Според ИПИ тези средства трябва да дойдат от данъкоплатците.

Според поддръжниците на проекта "Белене", той „би намалил енергийната зависимост на страната, защото електроенергията от АЕЦ е вътрешен ресурс, според класификацията на Eurostat”. Подобно твърдение за българската атомна енергетика обаче е дълбоко невярно, според експертите на ИПИ. Те твърдят, че вместо независимост, ще се окаже, че:

- горивата плюс услугите от руски компании ще обхванат около 80% от българската енергетика;

- 76,7% от електроенергията ще бъде произвеждана от ядрено гориво и газ, доставяни от Русия;

- 71,4% от електроенергията ще бъде производство на руски съоръжения;

- за да се продава електроенергията на новата централа ще трябва да се спрат частните инвестиции в рехабилитацията на ТЕЦ „Варна”, „Русе” и „Бобовдол”;

- ще се наложи изграждане от НЕК/БЕХ на резервираща мощност за третично регулиране от 1000 МВ, нови електропроводи и подстанции на обща стойност от около 2 милиарда евро;

- това ще стане за сметка на ограничаване на 1000 МВ инвестиции във ВЕИ (най-вече вятърни централи).

От ИПИ изчисляват, че първоначалният паричен поток за изграждането на АЕЦ „Белене” ще бъде 9,264 милиарда евро. Първоначалният инвестиционен и социален разход се разглежда като капитализиран еднократен паричен поток в началото на 50-годишната експлоатационна фаза на евентуално въведената в експлоатация АЕЦ Белене. Получената стойност се коригира с 3 милиарда евро намаление (заради пропуснатите ползи от инвестиции във вече съществуващи централи или нови мощности от ВЕИ в следващите 10 години) и се добавят 600 милиона евро, вече инвестирани в проекта „Белене” от правителството.

През първите години от експлоатационната фаза на проекта, поради наличието на големи фиксирани разходи, ще се реализира загуба, което означава, че няма да има приход от корпоративен данък в бюджета и няма да има дивиденти. Данъчните приходи ще се реализират от осигурителните вноски на работещите, от данъка върху личните им доходи и от данъка върху добавената стойност от потреблението им.

Очакваният положителен ефект през първата година от проекта е приблизително 28,6 млн. евро приходи в държавния бюджет. Заедно с това обаче поради нереализираните инвестиции в посочените ТЕЦ и във вятърните паркове приходите в бюджета ще се по-ниски с около 37,6 млн. евро от по-ниски заплати и потребление, както и от нереализирана печалба и съответно данък върху печалбата от тези компании.

Изводът на ИПИ е, че АЕЦ Белене категорично носи значително повече разходи, отколкото приходи за държавния бюджет. Цената на АЕЦ – инвестицията плюс системните разходи, ще е между 4 200 и 4 300 евро на домакинство.