Предложенията за ръст на минималната работна заплата (МРЗ) и на доходите в реалния сектор са прокризисни и не отразяват актуалните проблеми на икономиката ни. В условията на криза от първостепенно значение е стабилизирането на пазара на труда и запазването на работните места.
Това каза в съобщение до медиите заместник-председателят на БСК Димитър Бранков по повод предложение на КНСБ за увеличение на МРЗ до 290 лв. и определяне на препоръчителен индекс за нарастване на работните заплати в реалния сектор през 2011 г. с около 7.35%.
Увеличението на МРЗ ще повлече след себе си и останалите възнаграждения, което ще има сериозно негативно влияние върху конкурентоспособността на фирмите - особено тези, които работят за вътрешния пазар. Изходът за тях е единствено в намалението на работните места.
Бранков припомни, че през 2010 г. работодателите в отделните браншове са се договорили за средно увеличение на минималните осигурителни прагове с 6,5 процента. Според него, този подход на пряко договаряне, съобразено с конкретните условия в отделните браншове, е единствено правилният и икономически обоснованият в условия на криза.
От БСК напомнят, че МРЗ е обвързана с множество социални и осигурителни плащания (например, минималната пенсия). Това провокира въпроса дали с ръста на МРЗ се планира и ръст на социалните плащания и дали това е предвидено в бюджета на Националния осигурителен институт.
11:03 | 14.09.22 г.