Преди ден управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Христина Митрева предложи обезщетенията за временна неработоспособност да се плащат само при платени осигурителни вноски. Мотивът на Митрева е, че такава е практиката в държавите членки на ЕС, както и в Сърбия, Тунис и Канада. А именно – права за обезщетение от държавата да се ползват само при внесени осигурителни вноски.
Ощетените
На практика това предложение на НОИ означава, че болните, безработните и майките на малки деца до две години няма да имат право да получават полагащите им се обезщетения, ако по някаква причина не са си платили осигуровките. На пръв поглед намерението на властта изглежда справедливо, но само при условие, че работодателят е коректен платец.
Проблемът възниква, когато некоректни работодатели не внасят вноските в осигурителната система, без служителите да знаят това. В този случай ощетен е единствено служителят, който не само, че не е осигурен от работодателя си, но няма да получи и обезщетение за болест, майчинство или безработица.
Рестриктивното решение
На практика това може да се тълкува като поредното рестриктивно решение от страна на държавата в опит да „събира“ пари и да запълва дефицити в бюджета на НОИ. В същото време преди месец стана ясно, че държавата всъщност е безсилна да санкционира некоректните работодатели, след като дори прокуратурата отказа да разследва сигнали за такива по друг казус – този с неизплатените, но дължими работни заплати.
Отговорът на НОИ
Investor.bg потърси за коментар управителят на НОИ Христина Митрева по повод на нейното предложение. Зададохме въпроса как ще се реши проблемът, ако осигуровките не са платени по вина на работодателя. Отговорът, който получихме е, че още е много рано да се отговори на този въпрос.
Попитахме, също така, какви ще бъдат критериите при създаване на профили на "рисковите осигурители" и къде и кога ще бъдат публикувани списъците с тези осигурители. На това запитване също не получихме отговор с уверението, че лично Христина Митрева ще даде обяснение след време. Към момента продължаваме да очакваме отговори на въпросите си, а междувременно не е ясно дали предложението няма да влезе в сила.
Статистиката
На дневен ред излиза въпросът за механизмите, с които си служат управляващите, за да попълват липси в общественото осигуряване. Във всички случаи за осигуряващия се е ясно едно - че за държавата е по-лесно да вземе от болните, от безработните и от майките, лишавайки ги от обезщетения (които така или иначе са обидно ниски), отколкото да стимулира бизнеса да излезе на светло и да бъде коректен осигурител и платец.
Нека да припомним, че само преди няколко месеца, в края на миналата година, НОИ нанесе нов удар върху правото за получаване на обезщетение за майчинство, като увеличи срокът, върху който се изчислява то от 12 на 18 месеца. А пък миналия март институтът затегна контрола върху издаването на болнични. По информация на НОИ от тогава досега осигурителният институт е спрял изплащането на близо 18 млн. лв. обезщетения. А през януари тази година броят на издадените болнични е намалял с 34% в сравнение с януари миналата година.
Едва ли оправданието, че това са практики, валидни за Европейския съюз, ще върне доверието на българите в социалната система и ще ги накара да гледат с други очи на социалните политики, провеждани в последните години.
17:00 | 10.09.22 г.