През 2010 г. бизнесът е давал повече подкупи на администрацията. Това показват данните от Системата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) за 2010 г. В изследването са участвали 400 фирми и 1004 българи над 18 години, съобщава Dnes.bg.
Кризата е направила бизнеса по-зависим от държавната администрация. В сектори като строителството например фирмите изцяло разчитат на обществените поръчки. Бизнесът е станал и по-податлив на корупционен натиск.
16% от фирмите признават открито, че са дали подкуп. През последните 3 месеца на изминалата година всяка шеста фирма, която е контактувала с администрацията, е дала подкуп, за да получи услуга или избегне наказание. Представите сред бизнеса, че корупцията е ефективен инструмент, се повишават, коментира Александър Стоянов, директор по научната дейност в ЦИД.
За последните три месеца на миналата година всеки десети българин, който е контактувал с администрацията, е дал подкуп, за да получи дадена услуга. През 2010 г. като цяло се отчита спад при административната корупция сред населението. Предполага се, че това се дължи на кризата и на намаляването на доходите на хората, които не разполагат със средства, за да дават подкупи и подаръци на администрацията.
От друга страна, чиновниците също са по-малко склонни да приемат подкупи, тъй като се е засилил страхът, че не биха си намерили нова работа, ако ги изгонят от старата.
Броят на корупционните практики средно на месец сред гражданите е намалял до 85 хиляди през 2010 г. За сравнение, през 2008 г. те са били 176 хиляди, а през 2009 г. - 171 хиляди.
Няма съществени промени в противодействието на корупцията по високите етажи на властта, сочат още резултатите от изследването. Основно предизвикателство пред антикорупционната политика на България през 2011 г. остава практическата безнаказаност на корупцията сред високите нива, са изводите на експертите.
Разследванията остават ограничени, а засилените мерки за контрол засягат предимно населението и малкия и среден бизнес. Липсват системни усилия за разслeдване на бизнес корупцията на “белите якички”, свързана с политическите мрежи за влияние.
При знаковите дела, свързани с организираната престъпност, каквито са например „Октопод“-а, Наглите, Маргините, както и при тези за конфликт на интереси, не включват елемент корупция, коментира Филип Гунев от Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията.
Системата на съдебната власт като цяло продължава да е пасивна по отношение на вътрешноинституционалната корупция, конфликтите на интереси и други злоупотреби.
Висшият съдебен съвет реагира с голямо закъснение и неохота и след сериозен обществен натиск на сигналите за корупция в съдебната система. На прокуратурата пък й липсва инициативност в преследването на политическата корупция, сочат изводите на експертите от центъра.
"В краткосрочен план едва ли ще има ефект от новия център БОРКОР", смята Филип Гунев. Според него хората в ръководството на центъра нямат опит в изработването на анализ, а са по-скоро оперативен тип, не е ясно и какъв достъп до информация ще има центърът.
11:30 | 11.09.22 г.