Банките в България явно са намерили ключа към решаването на проблемите с лихвите по кредитите и депозитите. След депозитната война, която те поведоха една срещу друга в края на 2008 година, през 2010 година ситуацията се е нормализирала и повечето от финансовите институции регистрират подобрение при показателя нетен лихвен доход.
Нетният лихвен доход показва разликата между приходите, които банките получават по кредитите и разходите за лихви по различните видове заемен капитал. Колкото по-голяма е разликата между двата показателя, толкова по-добре банката управлява активите и пасивите си и толкова по-големи шансове за печалба се разкриват.
За подобряване на показателя може да се влияе основно по два начина – чрез понижаване на цената на заемния ресурс (например по-ниски лихви по депозитите) или с повишаване на приходите от лихви по отпуснатите кредити.
Нетният лихвен доход е основен фактор за формирането на печалбата на банките, като към това перо е оправдано да се добави и нетният лихвен доход от такси и комисионни.
Разгорялата се през 2008 и 2009 година депозитна война влоши нетния лихвен доход при повечето от водещите банки у нас. От банките, действащи у нас, през 2009 година цели 12 регистрираха влошаване на показателя, докато през 2010 година тази съдба е сполетяла 15 финансови институции.
По-интересно е обаче какво се случва с най-активните на пазара на потребителски услуги банки, като възможност за поглед върху това дава фокусирането върху 15-те банки с най-голям нетен лихвен доход – през 2010 година този показател е влошен при четири банки, през 2009 година това се е случило на седем финансови институции.
Разглежданите 15 банки формират по над 90% от нетния лихвен доход в системата и през двете години.
Една от банките с най-устойчиво представяне и през двете години е Банка ДСК, която е постигнала нетен лихвен доход в размер на 496,15 млн. лв., което е 5,3% ръст спрямо 2009 година. Година по-рано показателят се повиши с 14,1 на сто.
В топ три по нетен лихвен доход няма промяна спрямо миналата година, като трите позиции се държат от Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Обединена българска банка. Само третата е влошила представянето си по показателя, показват данните от отчетите, предадени в БНБ.
Интересни са данните за три от банките, които бяха сред най-активните в така наречената депозитна война и предлагаха най-изкушаващи лихви на клиентите си. След края на ерата с депозитните лихви от по над 10 на сто Райфайзенбанк, Юробанк И Еф Джи и Първа инвестиционна банка значително повишават нетния си лихвен доход.
Явно е, че банките вече не се надпреварват за привличането на депозитите на населението, като въпреки това успяват да привличат нови средства от депозитите на населението. През 2010 година от домакинствата в банковата система са влезли депозити за над 3,2 млрд. лв. През 2009 г. домакинствата спестиха 2,7 млрд. лв., а през 2008 г. - други 3,18 млрд. лв.
От изчисленията прави впечатление доброто представяне на Корпоративна търговска банка, която след увеличението на лихвения доход от 32,7 на сто през 2009 година, подобрява показателя с нови 17 на сто през 2010 година и така той достига 76,81 млн. лв.
Класацията по печалби в банковата система пък утвърди КТБ като номер три у нас. През 2009 година активите на финансовата институция са нараснали с 15 на сто.
При две от другите три публични банки нетният лихвен доход се повишава – това са Първа инвестиционна банка (7,1 на сто) и Централна кооперативна банка (1,3 на сто). Спад на показателя отчита Българо-американска кредитна банка (34,46 на сто).
Банка | нетен лихвен доход за 2008 г. | нетен лихвен доход за 2009 г. | нетен лихвен доход за 2010 г. | изменение 2009 | изменение 2010 | |
1 | БАНКА ДСК | 413033 | 471243 | 496145 | 14,09% | 5,28% |
2 | УНИКРЕДИТ БУЛБАНК | 463369 | 408081 | 426864 | -11,93% | 4,60% |
3 | ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА | 348245 | 383487 | 375358 | 10,12% | -2,12% |
4 | РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) | 289141 | 269404 | 301480 | -6,83% | 11,91% |
5 | ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ | 253583 | 234549 | 268794 | -7,51% | 14,60% |
6 | ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА | 144352 | 124901 | 133751 | -13,47% | 7,09% |
7 | БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ | 125205 | 134641 | 129512 | 7,54% | -3,81% |
8 | СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК | 87571 | 102387 | 102389 | 16,92% | 0,00% |
9 | КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА | 49465 | 65647 | 76814 | 32,71% | 17,01% |
10 | ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) | 71265 | 69611 | 70025 | -2,32% | 0,59% |
11 | ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА | 65215 | 67912 | 68781 | 4,14% | 1,28% |
12 | СИБАНК | 53285 | 61372 | 55148 | 15,18% | -10,14% |
13 | ТБ МКБ ЮНИОНБАНК | 45347 | 44720 | 53371 | -1,38% | 19,34% |
14 | БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ | 12166 | 38009 | 50843 | 212,42% | 33,77% |
15 | БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА | 78734 | 75574 | 49530 | -4,01% | -34,46% |
16 | АЛФА БАНК-клон СОФИЯ | 36149 | 52242 | 48100 | 44,52% | -7,93% |
17 | ТЪРГОВСКА БАНКА АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ | 53594 | 47977 | 45941 | -10,48% | -4,24% |
18 | ТБ ИНВЕСТБАНК | 33838 | 35862 | 28269 | 5,98% | -21,17% |
19 | ОБЩИНСКА БАНКА | 33202 | 27695 | 26028 | -16,59% | -6,02% |
20 | ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ | 11907 | 15716 | 21821 | 31,99% | 38,85% |
21 | ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК | 22676 | 23042 | 16812 | 1,61% | -27,04% |
22 | ТЪРГОВСКА БАНКА Д | 15149 | 17501 | 14515 | 15,53% | -17,06% |
23 | СИТИ БАНК Н.А.-клон СОФИЯ | 12380 | 6538 | 12481 | -47,19% | 90,90% |
24 | БНП ПАРИБА С.А. - клон СОФИЯ | 16526 | 11084 | 11571 | -32,93% | 4,39% |
25 | ИНГ БАНК Н.В.-клон СОФИЯ | 27966 | 32420 | 11215 | 15,93% | -65,41% |
26 | ТОКУДА БАНК | 8957 | 10554 | 9994 | 17,83% | -5,31% |
27 | НЛБ БАНКА | 11143 | 11184 | 9489 | 0,37% | -15,16% |
28 | ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон СОФИЯ | 2191 | 1603 | 1323 | -26,84% | -17,47% |
29 | ЧПБ ТЕКСИМ | 1973 | 2075 | 868 | 5,17% | -58,17% |
Общо | 2787627 | 2847031 | 2917232 | 2,13% | 2,47% |
*В изчисленията не участват банките Леуми и Регионална инвестиционна банка, тъй като първата прекрати дейността си у нас, а втората все още има минимална активност.
преди 13 години За мен това е ясен сигнал за обръщане на тенденцията от негативна към позитивна. Следва спад на лихви по депозити (ако няма външен фактор за вдигането им, като например високи лихви в Европа), спад на лихви по стари кредити и оттам -> намаление на лошите кредити и ръст в потреблението (което сега отива за лихви, ще отива за покупки).Последните две на свои ред ще генерират потребление, бизнес активност и намаление на лошите кредити и т.н. Ще последва т. нар. реинтегриране на провизии. Тоест начислените обезценки ще превърнат в печалба за банките. Конкуренцията между банките ще се изостри и пак ще е рай за кредитополучателите. Особено ако парламента премахне наказателната такса при погасяване на ипотечен кредит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар