Банките в България явно са намерили ключа към решаването на проблемите с лихвите по кредитите и депозитите. След депозитната война, която те поведоха една срещу друга в края на 2008 година, през 2010 година ситуацията се е нормализирала и повечето от финансовите институции регистрират подобрение при показателя нетен лихвен доход.
Нетният лихвен доход показва разликата между приходите, които банките получават по кредитите и разходите за лихви по различните видове заемен капитал. Колкото по-голяма е разликата между двата показателя, толкова по-добре банката управлява активите и пасивите си и толкова по-големи шансове за печалба се разкриват.
За подобряване на показателя може да се влияе основно по два начина – чрез понижаване на цената на заемния ресурс (например по-ниски лихви по депозитите) или с повишаване на приходите от лихви по отпуснатите кредити.
Нетният лихвен доход е основен фактор за формирането на печалбата на банките, като към това перо е оправдано да се добави и нетният лихвен доход от такси и комисионни.
Разгорялата се през 2008 и 2009 година депозитна война влоши нетния лихвен доход при повечето от водещите банки у нас. От банките, действащи у нас, през 2009 година цели 12 регистрираха влошаване на показателя, докато през 2010 година тази съдба е сполетяла 15 финансови институции.
По-интересно е обаче какво се случва с най-активните на пазара на потребителски услуги банки, като възможност за поглед върху това дава фокусирането върху 15-те банки с най-голям нетен лихвен доход – през 2010 година този показател е влошен при четири банки, през 2009 година това се е случило на седем финансови институции.
Разглежданите 15 банки формират по над 90% от нетния лихвен доход в системата и през двете години.
Една от банките с най-устойчиво представяне и през двете години е Банка ДСК, която е постигнала нетен лихвен доход в размер на 496,15 млн. лв., което е 5,3% ръст спрямо 2009 година. Година по-рано показателят се повиши с 14,1 на сто.
В топ три по нетен лихвен доход няма промяна спрямо миналата година, като трите позиции се държат от Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Обединена българска банка. Само третата е влошила представянето си по показателя, показват данните от отчетите, предадени в БНБ.
Интересни са данните за три от банките, които бяха сред най-активните в така наречената депозитна война и предлагаха най-изкушаващи лихви на клиентите си. След края на ерата с депозитните лихви от по над 10 на сто Райфайзенбанк, Юробанк И Еф Джи и Първа инвестиционна банка значително повишават нетния си лихвен доход.
Явно е, че банките вече не се надпреварват за привличането на депозитите на населението, като въпреки това успяват да привличат нови средства от депозитите на населението. През 2010 година от домакинствата в банковата система са влезли депозити за над 3,2 млрд. лв. През 2009 г. домакинствата спестиха 2,7 млрд. лв., а през 2008 г. - други 3,18 млрд. лв.
От изчисленията прави впечатление доброто представяне на Корпоративна търговска банка, която след увеличението на лихвения доход от 32,7 на сто през 2009 година, подобрява показателя с нови 17 на сто през 2010 година и така той достига 76,81 млн. лв.
Класацията по печалби в банковата система пък утвърди КТБ като номер три у нас. През 2009 година активите на финансовата институция са нараснали с 15 на сто.
При две от другите три публични банки нетният лихвен доход се повишава – това са Първа инвестиционна банка (7,1 на сто) и Централна кооперативна банка (1,3 на сто). Спад на показателя отчита Българо-американска кредитна банка (34,46 на сто).
Банка | нетен лихвен доход за 2008 г. | нетен лихвен доход за 2009 г. | нетен лихвен доход за 2010 г. | изменение 2009 | изменение 2010 | |
1 | БАНКА ДСК | 413033 | 471243 | 496145 | 14,09% | 5,28% |
2 | УНИКРЕДИТ БУЛБАНК | 463369 | 408081 | 426864 | -11,93% | 4,60% |
3 | ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА | 348245 | 383487 | 375358 | 10,12% | -2,12% |
4 | РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) | 289141 | 269404 | 301480 | -6,83% | 11,91% |
5 | ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ | 253583 | 234549 | 268794 | -7,51% | 14,60% |
6 | ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА | 144352 | 124901 | 133751 | -13,47% | 7,09% |
7 | БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ | 125205 | 134641 | 129512 | 7,54% | -3,81% |
8 | СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК | 87571 | 102387 | 102389 | 16,92% | 0,00% |
9 | КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА | 49465 | 65647 | 76814 | 32,71% | 17,01% |
10 | ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) | 71265 | 69611 | 70025 | -2,32% | 0,59% |
11 | ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА | 65215 | 67912 | 68781 | 4,14% | 1,28% |
12 | СИБАНК | 53285 | 61372 | 55148 | 15,18% | -10,14% |
13 | ТБ МКБ ЮНИОНБАНК | 45347 | 44720 | 53371 | -1,38% | 19,34% |
14 | БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ | 12166 | 38009 | 50843 | 212,42% | 33,77% |
15 | БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА | 78734 | 75574 | 49530 | -4,01% | -34,46% |
16 | АЛФА БАНК-клон СОФИЯ | 36149 | 52242 | 48100 | 44,52% | -7,93% |
17 | ТЪРГОВСКА БАНКА АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ | 53594 | 47977 | 45941 | -10,48% | -4,24% |
18 | ТБ ИНВЕСТБАНК | 33838 | 35862 | 28269 | 5,98% | -21,17% |
19 | ОБЩИНСКА БАНКА | 33202 | 27695 | 26028 | -16,59% | -6,02% |
20 | ЕМПОРИКИ БАНК-БЪЛГАРИЯ | 11907 | 15716 | 21821 | 31,99% | 38,85% |
21 | ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК | 22676 | 23042 | 16812 | 1,61% | -27,04% |
22 | ТЪРГОВСКА БАНКА Д | 15149 | 17501 | 14515 | 15,53% | -17,06% |
23 | СИТИ БАНК Н.А.-клон СОФИЯ | 12380 | 6538 | 12481 | -47,19% | 90,90% |
24 | БНП ПАРИБА С.А. - клон СОФИЯ | 16526 | 11084 | 11571 | -32,93% | 4,39% |
25 | ИНГ БАНК Н.В.-клон СОФИЯ | 27966 | 32420 | 11215 | 15,93% | -65,41% |
26 | ТОКУДА БАНК | 8957 | 10554 | 9994 | 17,83% | -5,31% |
27 | НЛБ БАНКА | 11143 | 11184 | 9489 | 0,37% | -15,16% |
28 | ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ-клон СОФИЯ | 2191 | 1603 | 1323 | -26,84% | -17,47% |
29 | ЧПБ ТЕКСИМ | 1973 | 2075 | 868 | 5,17% | -58,17% |
Общо | 2787627 | 2847031 | 2917232 | 2,13% | 2,47% |
*В изчисленията не участват банките Леуми и Регионална инвестиционна банка, тъй като първата прекрати дейността си у нас, а втората все още има минимална активност.
преди 13 години Успех!Моите разсъждения касаеха потребителския кредит. Кредитът за бизнес е по-различен - той си е част от инвестиционния процес. Докато потребителския кредит (най-видимо е това при ипотеките), от системна гледна точка е една положителна обратна връзка с всички следствия от това - балони, невъзможност за саморегулация, несъразмерни загуби за едни и печалби за други (което води до голяма социална стратификация) и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Разбирасе,че ще бъда щастлива,когато мога от парите с кредита да спечеля още повече пари,при това без да ми се отрази. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Проблемът с кредитите не са (само) лихвите. Всъщност, основния проблем е главницата и по-точно това, че когато много хора започнат да вземат кредити за покупка на нещо, по закона за търсенето и предлагането, цената на това нещо се вдига. Тогава всеки следващ е принуден да взема все по-голям и по-голям кредит (за същото нещо). Получава се спиралата, която видяхме при имотите. Така кредитополучателите, колкото по-големи кредити вземат, толкова повече вдигат цената на това, което купуват. И сами се набутват.Е, разбира се, ако човек не го осъзнава този ефект може да си мисли, че всичко е супер и даже и да е щастив от това, че някой му е отпуснал кредит. Както е известно, щастието е преди всичко въпрос на интерпретация... :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Зависи от коя страна гледаш на нещата.Кредит с гратисен период ,за мен поне е супер,нищо не губя - напротив..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "защото никой е е разбирач много дълго, освен може би Уорън Бъфет, който е природна аномалия"---------------------------------Мисля, че е рано да обявяваме Бъфет за разбирач и/или природна аномалия. Все още не е сигурно дали успехите му не са просто резултат на това, че беше (и може би все още е) собственик на голяма част от Муудис. И като така е знаел повече и/или по-рано за някои нещица. Това например, че той не се е набутал с токсични ипотеки вероятно има същата причина - информация от Муудис. А това, че все още не е "разконспириран" пък вероятно се дължи на факта, че хората от борсовите среди имат интерес да съществува икона като него, за да могат да го размахват като пример за това, как може да се успява на борсата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Аз не съм толково добър в смятането на процентите но чета и се уча, а това което ми направи най-силно впечатление е , че през 2010 год са се регистрирали изключително много "капацитети" които основно са ангажирани с писането , без да има особенно значение какво. Важно е да се спазва олимпийския принцип за участието...просто едно неангажиращо наблюдение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Колега, даваш прогноза, че Годо няма да дойде.Но връщайки се назад виждам, че просто си пишеш. например тук http://***.investor.bg/news/comments/107747/416/2.htmlпишешСметката ще се плати - но не от потребителя.А какво стана? Цените скочиха с 20% ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА.Обаче видяхме ли jamiemirror, да напише "Извинявайте, обърках!" Не видяхме. Той продължава да си пише, все едно е кредитор от последна инстанция или разбирач на годината (защото никой е е разбирач много дълго, освен може би Уорън Бъфет, който е природна аномалия).Моля прегледай мненията и сметни процента си на успеваемост. Ако е 50% ще е успех. Защото средно хората познават в 25%, другите 75% отиват данък на масовите заблуди (лични наблюдения, включително върху себе си, затова не цитирам източник). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Като имаме аматьори за банкери - така е.Чакат Годо и тия, медийни звезди като Хъмпи - да се погаври с народеца по ТВ-то... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Законовия срок го премахнаха.Отделно ,че те ги прехвърлят другаде.Стари номера.Аз много ми се ще да питам Ягодин ,кой е лудия ,когато Гърция преструктурира.Една веселба ще настане..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Не сме луди да продаваме на 30-40 на сто от стойността, отсича Ягодин. Не всички ще извадят активите си по едно и също време, потвърди и Хампарцумян. Ако станем свидетели на по-висока инфлация, имотите може да се превърнат в убежище и отново да има търсене, обясни той." Туй не зависи от техните желания. Има законов срок за НИ и банките хааахахаха :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар