Производители и преработватели на хранителни продукти настояват закон да регламентира отношенията им с търговските вериги. Напоследък дебатът за бизнеса с бързооборотните стоки се изостря, а недоволството се трупа основно при производителите на храни, стана ясно от проучване на Investor.bg.
В диалога се намеси и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, който заяви преди дни, че има определен натиск за сваляне на цените, особено към българските производители. Според него производителите спонсорират търговските вериги, а това влияе върху качеството на храните. Найденов обеща да бъде организирана среща, на която производителите да обсъдят методи за противодействие.
Представители на различни фирми коментират, че в момента бизнесът е затруднен. От една страна, в цената на продукта се калкулира договорената отстъпка за веригата, но освен нея има още доста разходи – например входни такси, които се плащат, за да присъстват някои продукти на рафта. Цитират се такси от 50 до 3000 лв., в зависимост от веригата и броя на магазините й в страната.
„Отделно се заплащат промоциите, плюс различни месечни отчисления и бонуси“, заяви Георги Попов, председател на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България“. Според него прекомерното сваляне на цените има два ефекта: или качеството пада драстично, или се отива към сивия сектор.
Преработвател припомня, че през септември 2010 г. недоволството сред френските фермери от ниските изкупни цени ескалира. Тогава земеделците обсадиха отделите за месо в няколко супермаркета в Нант, Западна Франция, и поставиха на опакованите продукти етикети „Несправедлива цена”.
Воля за промяна
Според Мариана Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България е необходим един нов закон за отношенията доставчик – търговска верига, който да задължи големите магазини да предлагат 51% български стоки. Кукушева се мотивира, че така ще се запазят работни места в българската хранителна промишленост. Според нея законът трябва да определи правилата в играта, а проблемът е, че веригите се състезават за ниски цени, но не и за качество.
Да се намали натискът върху производителите на традиционните млечни продукти, предлага Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Тя се мотивира с това, че традиционните кисело мляко, сирене и кашкавал са от първа необходимост. Според нея към днешна дата отношенията производител – преработвател – дистрибутор не са балансирани.
Главният секретар на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров обаче припомня, че хипермаркетите са основната причина цените да не нарастват толкова, колкото искат всички надолу по веригата.
Асоциацията на българските винари пък иска да реши проблема с друга тактика. Председателят на асоциацията Росица Кючукова заяви, че планират да открият собствени магазини в страната.
В търсене на златната среда
“Живеем в страна с нормална пазарна икономика. Взаимоотношенията между търговските вериги и доставчиците се регулират от самия пазар”, заяви от своя страна Вигинтас Шапокас, генерален директор на Максима България (собственик на веригата Т Маркет).
Напълно естествено е, че купувачът - търговската верига, иска да закупи определена стока на по-ниска цена. От друга страна продавачът (производителят или доставчикът), ще направи всичко възможно, за да я продаде по-скъпо. Най-важното е да се намери компромис, златната среда, благодарение на което няма да пострадат нито веригата, нито доставчикът или клиентите, допълва Шапокас.
“Търговските вериги не купуват продукти, от които нямат печалба или които заради високата им цена няма да бъдат закупени от крайния потребител, а производителят никога не продава на загуба произведените стоки. При фрагментиран пазар, какъвто е българският, ако доставчикът и съответната верига не се договорят, и двете страни имат големи възможности да продават на други магазини, или да закупуват стоки от други доставчици”, допълва шефът на Максима България.
Той заяви, че в прибалтийските страни вече съществува законодателство за този сектор, но то не е променило търговските взаимоотношения.
През последните две години в България конкуренцията в сферата на търговията на дребно между супер- и хипермаркетите бързо се разраства. Логично е всяка верига да търси различни варианти да привлече клиентите, отбелязва още Шапокас.
Производителите да се научат да преговарят
„Българските фирми не знаят как да работят с веригите. Те не умеят да преговарят със световните гиганти, които стъпват на българския пазар, и търговците се възползват от това“, заяви Христо Станев, оперативен директор на консултантската компания „Профи Мърчандайзинг” ООД.
Той обясни, че в практиката си е срещал производители, които купуват скъпа машина, произвеждат продукт – например мокри кърпички, а след това търсят реализация. „Прави се обратното. Първо проучваш пазара, определяш себестойността и накрая произвеждаш“, каза Станев.
Тенденциите
„Нормално е супермаркетите да искат максимална отстъпка – например 30%. Ако ти се види прекалено висока, трябва да откажеш, а не да се съгласяваш на всяка цена“, съветва експертът.
Той допълва, че фирмите трябва да инвестират в обучението на отделен екип, който специално ще се занимава с търговските вериги.
Станев обаче е съгласен с твърденията, че в резултат на натиска има риск да падне качеството на продуктите или пък се налага производителят да вдигне цената. „Но това се дължи на лошия мениджмънт. Затова, вместо да се правят неработещи закони, е по-добре хората да се обучат по програма „Конкурентоспособност“ - тук е мястото на държавата“. Консултантът заяви, че в Германия и Великобритания опитите да се регламентират със закон отстъпките са се провалили.
„Веригите вземат това, което им се дава, но към тях трябва да се подходи компетентно като към партньор“, допълва той.
Според Станев колкото и да се оплакват производителите, няма да се вдигнат на бунт като французите. Но трябва да повишат компетентността си, защото в момента около 40% от бизнеса с бързооборотните стоки минава през големите вериги.
Тенденцията е национално представените производители да продават продукцията си във веригите, а локалните играчи да останат в местните магазини. Освен това се очаква на българския пазар да дойдат и нови големи играчи, аргументира се експертът.
преди 10 години Отн.: Локалните играчиТези хора явно се саморазглеждат като някакви казино знаменитости.Трябва ли да си припомняме 'празничната простотия' от 90-те, когато локалните играчи вдигаха цените с по 50-100 и 300% за празниците -което и до ден днешен си остава ненадминат шедьовър на селскостопанската агресия ... и търговско-икономическата неграмотност.Може и да е вярно, че търговските вериги продават някои *** (предназначени предимно да задоволяват 'високите изисквания' на някои потребители, които непрекъснато търсят стоки на нулеви цени), както още по-вярно е, че 'локалните играчи' продават колбаси с нескончаем срок на годност (който само се актуализира от време на време) и претопяват шоколади и бонбони с изтекъл (от месеци) срок на годност ...в пасти, торти и кексчета, системно кръщават наливното вино и блъскат сол в сиренето за да поемало повече вода.За тези ли 'локални играчи' се леят крокодилски сълзи и това ли са героите възпявани от легендите на националистическата пропаганда? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Драги ми приятели, половината от хората тук просто не знаят какво говорят... Не може в една държава в която основния ресурс за икономическото развитие на едно общество, а именно - човешкия труд да е 10 (!) пъти по-скъп и въпреки това цените на крайните продукти да са изравнени с нашите... Всички производители реват , че цените падали много - еми да се осъзнаят малко , стига са карали бентлита , да минат малко на фолксвагени(примерно). Доказан факт е, че в България има повече BMW-та и Mercedes-и на глава от населението, отколкото в Германия. Да не говорим, че на официалните визити на чуждестранни делегати от развити държави завършват с реплики като "дори във Германия и Австрия не съм виждал такива автомобили". Всички упрекнаха германеца за това, че България щяла да се оправи след 300 години. Сега, четейки тази статия и размишлявайки ... упреквам го и аз, защото 300 са прекалено скоро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Това ми звучи малко като строителните предприемачи - в разгара на истерията с имотите те твърдяха, че себестойността на качественото строителство била минимум 900 Евро на кв. м и нямало как да продават на по-малко от 1000 Евро / кв. м, защото иначе щели да са на загуба. Сега изведнъж се оказа, че себестойността, видиш ли, била доста под 900 Евро и продават масово на 600-700 Евро квадрата.Та и с мандраджиите така... Аз пак да питам - как така гаудата в супермаркета в Ротердам е 4 Евро килото, а кашкавал Витоша в София е 10 лева килото? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Crux, не знам с какво се занимаваш, но според мен се изказваш малко неподготвен относно ценообразуването. Ако знаеше малко поне от какво количество мляко се произвежда 1 кг кашкавал и каква е изкупната цена на фермерското мляко(отговарящо на европейските стандарти) нямаше да правиш такива коментари. Според мен именно натиска за все по-ниски цени родиха тези "недоразумения" като саламурено сирене с растителни мазнини и салами от соя. Навсякъде по света драстичното сваляне на цената е за сметка на качеството на продукта независимо дали е хранителен или не. А за това, че хората нямат достаъчно пари и си купуват недотам качествени храни вина има и държавата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Приятелю - може и да не ти се вярва но Нестле, Кока Кола, Крафт Якобс и други като тях имат най големи проблеми с веригите. Взимат им се най много пари и въобще не им е лесно. Наистина хората им умеят да преговарят и не дават лесно бонуси или както искаш го наричай. Но вярвай ми, кий акаунт мениджърите им са на хапчета след всеки преговор с веригите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Като не му изнася входната такса, да не им продава бе! При 20-30% бонуси и тем подобни що не се съберат и не направят собствен хипермаркет и не продават примерно с 10% по-евтино там? Сигурен съм че всеки фен на българското ще се затича на там.Да, хипермаркетите притискат доставчиците за по-ниски цени, за да си увеличат тяхната печалба и да изтласкат другите хипермаркети. В резултат АЗ като потребител плащам по-малко, а производителите непрестанно трябва да усъвършенстват и оптимизират производството. Това не е "дефект", който трябва да се коригира, а полезния ефект от цялото упражнение наречено свободен пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години протекционизъм не равнопоставеност да.иначе е вярно че всичко се решава на пазара.съжалявам че продадохме пшеницата на 360 не за друго а защото сега е 400 няма лошо и да се продаде слънчогледа на 1000.пазара в турция поема тези цени.не се залъгвайте че кашкавала може да се продава в магазинна мрежа под 10 лева и в кауфланд той е 11 + както и в много по малки магазини около него не говоря за този на разтителна основа тип гауда.участвал съм в разговори за доставка на стоки в една от големите вериги и знам че и те отстъпват когато имат интерес.на българските производители бих казал гледайте си интереса и не бързайте да сключвате договори с цел постигане на обем.а на българските търговци гледайте от западните народът е стадо овце лесно се лъже малко разбира и гледа брошурите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години нека си го кажем простичко, проблема е това: сега производителите не плащат входни такси, прозивеждат *** с доказано ниско качество, разпръскват ги по квартални дюкянчета, които плащат в кеш при доставка, крие се ДДС-то и лапането е голямо, 'келепира' е голям от този им хайдушки бизнес.а тези вериги са им трън в очите, просто начина на 'въртене' на бизнес на нашенеца не е приложим с големите вериги, оттук и мъката, че първо не могат да влязат като доставчици и второ, че им пада оборота от силната ценова и качествена конкуренция.нямаме нужда от 1,000 мандри, 10,000 хлебопекарни и т.н. и всеки да ни калкулира по 10-20% гориво за транспорт в себестойността, нека се окрупняват или да умират. ако пък произвеждат качествени продукти, био пазара е напълно свободен и нормите на печалба са много добри.дилемата им е екзистенциална, а те горките *** за протекционизъм в рамките на ЕС(?!?), което пък е невъзможно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Всяко работно място в хипермаркет "изяжда" четири в малки магазини. Няма как да се борят с това изобретение, просто защото в хипермаркета наистина стоките са по-евтини. Друг е въпроса за проблемите доставчик-хипермаркет - такива проблеми има и в другите страни и някакси трябва да се решават.Обаче защо Нестле или Кока-кола няма проблеми с магазините? Като има силна марка, собственика и диктува условията. Къде са обаче тези български марки? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Аз не ти казвам каквото да купуваш и какво да не. Конкуренцията е благоприятна за потребителите, по-ниски цени, по-голямо разнообразие и т.н., също е благоприятна и за самите конкуренти, които постоянно ще оптимизират процесите, за да съкращават разходи и подобряват качеството, но нека всички са поствени при равностойни условия.Естествено, когато му наложат на един БГ производител входна такса и начислят бонуси около 20-30% процента, а на немски производител не му искат входна такса и бонуси само 10%, нормално е качеството на БГ производителя да е по-лошо в опит да доставя на конкурентна цена, която пак е по-висока. По този начин се унищожава конкуренцията и производството в БГ и се създава пазар за на някой друг стоките ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар